Story of my life

Остани

  - Е, Джу стигнахме! - казах аз, а тя започна да се оглежда наоколо.

  - Защо ме доведе тук? - какво целеше? - започна да вика тя. Не знаех, че ще стане така. Мислех, че колкото и малко да е пак иска да го види. Тъкмо понечих да кажа нещо и той се появи.

  - Здравей, Джу, Кат! Радвам се да ви видя! - в този момент след като чу тези думи Джу бавно се обърна. След като го видя, стоя на едно място и не мърдаше. - Е, Джу тук защочна всичко, а именно с думите "искате ли помощ" - забелязах как очите на Джу се изпълват сълзи. - хайде има още много за разказване. Хвана я за ръката и тръгнаха, а аз стоях отзад и ги гледах.

  - Като стоиш и ги гледаш, нищо няма да постигнеш! - каза познат глас. Усмивката ми се върна на лицето. Обърнах се и видях почти всички от БТС. Ах колко се радвах да ги видя. Три месеца, три. Толкова изминаха от както не съм ги виждала. Джин, Джимин, Шуга, Намджун и ДжейХоуп. Обърнах се и им се усмихнах глупаво. Толкова ги обичам всички те са ми като семейство.

  - Хайде да отидем някъде, имаш много за разказване госпожичке! - каза Джин и всички се засмяхме.

  - Нямам много за разказване, но нека да идем да се позабавляваме като за последно! - казах и веднага съжалих. Не трябваше да се изпускам, аз тази моя уста. Трябва да говори каквото ѝ падне. Много лошо. Започва се, 3-2-1.

   - Какво? - каза Джин

  - Къде? - Джимин

  - Защо? - ДжейХоуп

  - Как? - Намджун

  - Еми, приятно пътуване! - Шуга.

След този израз аз се засмях, а другите го погледнаха с още по убийствен поглед. А аз вече се свлякох на земята и въргалях от смях. Не очаквах дори да чуя гласа на Шуга...

   - Добре, нека да оставим това за по късно! Нямам много време! - казах вече уж сериозно. Е, поне се опитах.

  - Добре! - каза всичко живо в хор.

  - Вас не съм ви питала! - казах на едни момчета, които току що излизаха от супермаркета. И да, все още бяхме там. Другия път ще говоря по леко, за да не стават такива инциденти.

Решихме да отидем до увеселителния парк. Поне като за последно. Пристигнахме и веднага се затичахме към влакчето. Много го харесвах. Да, наистина е бързо. През тези три месеца с Джу идвахме много често и се забавлявахме. Не знам, но започнах да мечтая. Знам, но мечтата ми е доста странна. Е ще разберете по късно.