Story of my life

Виж, мила, знам всичко!

"Свършено е с мен" - казах на глас, когато "приятелките" ми минаха, те се правеха, че ме харесват и чакаха най особеният момент да ми сторят нещо.

Бяха приятелки на Джулия, но не и на мен. Държаха се мило с мен, защото дружаха с Джу. Започнаха да се приближават с бавни крачки и мазни усмивки на лицата.

- Какво се е случило, момичета? - казах плахо като заотстъпваха на зад.

Подхвърлиха ми листче. Там пишеше "Нека ви разкрия истината за Катрин: и така от къде да започна, тя е сирак, живяла е на улицата и са я приютили, а сега се държи така надменно" Всичко пропадна, не съм мислила какво щеше да се случи ако разберат.
И моментът беше настъпил...  Започнаха да ми скубят косата, започнаха да ми бият шамари, удряха ми корема с юмруци. Свлякоха се на земята, започнаха да ме ритат в корема, болеше, но стисках зъби. Кръв ми потече от носа, бяха ми разбили устната, тялото ми беше в синини. Разплаках се и една от тях изсипа червения сок от чашата си. След това не помня нищо. По късно същия ден се събудих, но вече беше станало късно. С доста усилия се изправих на крака и тръгнах към кабинета на медицинското лице. Тя работеше до късно, понеже имахме тренировки до 9 вечерта, а сега е 8. Почуках и тя ми каза да вляза. Когато ме видя ахна. Помогна ми да легна на леглото и започна да промива и да превързва раните ми.

- Какво ти се е случило, момиче?

- Няма ми нищо спънах се и паднах! - това беше лъжа която трябваше да изрека. Лицето ми бе пострадало по малко.

- Само не ми пипай лицето ще го прикрия, моля те не казвай на никой!

- Добре! - каза когато вече беше готова - Искаш ли да те изпратя до вас? - отказах, като поклатих глава.

Макар и да бях зле трябваше да се прикривам и за това бързо с всички възможни сили стигнах у дома и се затворих в стаята си. Извадих гримовете и започнах да прикривам синините.

Следобяд Джу се върна вкъщи. Беше разбрала по някакъв начин за мен и Сам и ме накара да излезем на кино, за да се разведря. Трудно се движех, но само и казах че съм изморена.

Когато пристигнахме ги видях. Двамата се държаха за ръце и се целуваха. Заседна ми буца в гърлото не знаех какво да кажа. Явно Джу ме видя и разбра какво става

- Добре ли си? - тя попита загрижено. - Хей, искаш ли в да идем в сладкарницата и да се прибираме? - каза и ме задърпа на там.

Вече си бяхме вкъщи, прибрахме се по стаите, легнах си и започнах да гледам филм. Спомних си случката днес със Сам как ме заряза, а после и случката с пиклата Памела. Започнах да плача. Не издържах повече. Исках да се махна от всичко, да избягам от това което предстоеше да ми случи.

Мина месец, всички ме тормозеха и биеха. Подсвиркваха ми, говореха много долни неща за мен. И всичко това заради мръсното ми минало.

Една сутрин се събудих от шибаната аларма, влязох в банята, облякох си черни дънки с бял потник и си подредих раницата. Тръгнах да излизам когато се спрях на вратата и се сетих за синините. Бързо ги прикриха с фондьотен и пудра и излязох от стаята и се засякох с Деси ( майката на Джу).

- Добро утро, скъпа може ли да поговорим за малко? - попита тя.

- Да, разбира се, влез! - отворих вратата на стаята си и направих път да мине.

- Виж, мила, знам всичко! - каза тя, а аз не знаех за какво говори.

- За какво говориш? - попитах я аз.

- За това че в училище те тормозят! - от къде беше разбрала?

- К-как ра-разбра?- попитах не мога да повярвам. Никой не трябваше да разбира за да си нямам проблеми.

- Ами Джу каза, че те е видяла зад училището как си опитвала да се защитиш и те са те повалили на земята и са започнали да те ритат в стомаха... - очудих се Джу не беше споменала нищо, но ето, че и тя знае - Дъще купих къща и билети за Кореа. Двете с Джу ще заминете! - когато чух това сърцето ми започна да бие все по-силно и по-силно. Джу много искаше да отиде там защото имало някаква бой банда. Прегърнах я и ѝ благодарих, застанах пред огледалото и започнах да прикривам синините.

- Искаш ли помощ? - попита тя, а аз само кимнах....

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Това е първият фенфик, който съм писала. Наистина много се вълнувам.Ето я и втората част! Надявам се да ви е харесала!