Story of my life

Отвличането

~~~гледна точка на Ви~~~
Когато чухме писъците на Джу се качихме горе по най-бързият начин. Щом влязохме видяхме...Сам!?!? Какво..по..мамка му! Опитах се да се приближа, но той опря нож до гърлото и.

- Отдръпнете се! Иначе ще пострада! - каза той

- Какво искаш от нас? - попита Джу

- От вас нищо, но от вашата приятелка искам нещо! - каза със самодоволна усмивка

- Какво искаш от нея? - попита Марк

- Тя не отвърна на чувствата ми. И за това ще си плати! Отдръпнете се казах! - Сам повиши тон

Не казах нищо. Гледах като изгубено кученце. Не можех да симулирам какво се случва. Погледнах към Марк и Кук, а те ми кимнах да се отдръпна.

Сам излезе от стаята, а Джу се свлече на земята и започна да плаче. Кук я видя и я прегърна.

- Ще я заведа до стаята да си легне! - каза като мина покрай мен - После ще говорим. Чакайте ме долу на дивана. Няма да се бавя.

Без повече да го мислим с Марк слязохме долу. Седяхме в мълчание. Една минута се сравняваше на един час. Не можех повече трябваше да ги намеря. Какво да сторя? Ами ако и направи нещо? Няма да мога да го понеса!

- Трябва да ги намерим! - каза Марк

- Да, а след това ще убия този Сам! - казах нервно

- Не взимай прибързани решения! Когато Кук дойде тогава ще говорим и ще решим как да действаме!

- Не издържам повече! Какво ли прави той на моето момиче! Ще му строша костите само да го видя! - казах аз. Бях се разтреперал. Ами ако и направи нещо лошо. Наистина няма да си го простя!

Стояхме в мълчание още няколко минути. Загледах се в една точка и не помръдвах. Чух, че Куки дойде, но сякаш бях ням. Чувах но не можех дума да обеля. Какво се случва с мен?

- Ехоо! - Марк размаха ръце пред лицето ми - Чу ли какво предложи Куки?

Поклатих глава. Чух само че трябва да проследим телефона на Кат и ще я намерим. Колкото по скоро толкова по добре.

~~~гледна точка на Кат~~~
Излязохме от къщата аз плачех не можех да спра. Бях оплашена до смърт. Какво ли щеше да ми направи.

- Престани да ревеш! Писна ми от теб! - изкрещя той и удари волана на колата.

Аз си стоях мълчаливо. Не помръдвах от мястото си. Знам че Ви, Кук и брат ми ще ме измъкнат от тук. Колата спря до някакъв склад, а мястото ми е доста познато. А на всичкото отгоре сме на няколко километра което означава, че сме някъде до училище. Когато слязохме веднага видях голямата сграда. Един SMS и те ще ме намерят. Стига Сам да не се усети. Мислех го за по умен отколкото всъщност е. Накара ме да го следвам. Уау наистина е глупав. След като ми се отдаде възможност аз веднага написах съобщение на Ви.

~~~гледна точка на Ви~~~
След дълго мълчание и премисляне на това какво да правим, ние бяхме изморени макар и да не ни се искаше трябваше да изчакаме до сутринта. Нещо извибриза в джоба ми. Някой ми писа, но сега не ми беше до това. Изключих телефона си и се качих в стаята на Кат. Легнах на леглото и се загледах в тавана. До сега не съм и казвал, че я обичам. Дали тя ме харесва още. Дори не знам тя какво изпитва. Може би вече съм и омръзнал. Наистина след дълги размисли и гледане в тавана аз се унесох.

На сутринта нямаше и следа от всички. Къде са отишли? Дали не са тръгнали да я търсят. Какъв съм глупак. Как може да съм ги изпуснал.

~~~гледна точка на Куки~~~
- О, Джу ти си станала! - казах аз

- Да, къде е Кат? Какво се случи с нея?! Къде я завлече този? - тя беше видимо объркана. Марк не мърдаше от мястото си. Гледаше в една точка. Седяхме няколко минути в мълчание.

- Та какво ще стане сега? Да я потърсим ли? - попитах

- Да, ноо нека да събудим и Ви! - каза Джу

- Нека го оставим да си почива! И без това стана така изведнъж! - казах

- Ами добре тогава. Но как ще я намерим? - попита Джу

- Ако се е опитала да ни каже нещо може би първо е потърсила Ви! Да! Тя е скрита лимонка, дори и да не ви се вярва винаги измисля нещо в каквато и ситуация да се намира! - каза Джу

- Да проверим - каза Марк. Най накрая се свести.

Качихме се по стълбите и влязохме в стаята на Кат. На леглото спеше Ви. Леко и внимателно се промъкнахме да проверим телефона му.

- Ето го! - каза Марк и посочи джоба на дънките на Ви.

- Как ще го вземем? - попитах аз.

Спогледахме се и само с поглед се решихме, че Марк ще го вземе. Той Лего побутна Ви и той сам си избута телефона. Мислих че ще е по трудно, а се оказа лесно.

Отключихме телефона му. Наистина е много самовлюбен. Кой друг освен него ще си сложи за парола рождения си ден.

- Има съобщение от Кат! - казах аз.

- Какво пише? - попитаха в един глас с Марк.

- Амии, написала е че е близо до някаква сграда и й прилича на училището в което учим. Пише също и че е влязла в някакво мазе в задния двор.

- Сетих се! Да вървим! - каза Джу и побягна....

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Наистина съжалявам, че не качвах дълго време! Тези дни ми бяха малко претоварени пък и нищо не ми хрумваше. Мислех да го спра защото става пълна боза. Както и да е. Все още мисля така, но ще го продължа. Наистина съжалявам, че чакахте толкова време за нищо...