Story of my life

Срещата

След като той ме покани да излезем, аз се съгласих. Разбрахме се за утре към 18:30 той ще ме вземе и ще отидем някъде на вечеря.

~~~~Гледна точка на Джу~~~~
-Хей, Кук видя ли как Тае гледа Кат?

- Да май я харесва!

- Да помогнем ли на Тае? Ще се опитаме да ги сближим малко! - казах аз

- Дадено! Аз ще направя резервация в един ресторант, а ти ще се заемеш с облеклото на Кат. Съгласна?

- Да! Дано да подейства!

Когато ми говореше изпадах в транс. Сърцето ми туптеше много бързо. Не усети, че съм го зяпала през цялото време.

- Я! Джу май си падаш по Кук?! - заяви закачливо Кат и усетих как ми поруменяват бузите от срам.

- Не! Не е така! - всички се засмяха, а Куки се приближи до мен.

- Утре ще си поговорим! И успех на шопинга! - засмя се леко той, аз сведох поглед, защото наистина вече бях почервеняла като домат.

Всички си тръгнаха и останахме сами с Кат. Ан ни извика за вечеря.

Нахранихме се помогнахме и да измие съдовете и си пожелахме по едно "лека нощ" и се качихме по стаите си. Окъпах се и легнах. Неусетно съм заспала.

~~~Гледна точка на Кат~~~
След като се качих в стаята си се окъпах, легнах и веднага си спомних за Джу и Куки. Много са сладки заедно. Особено как се кикотеха. Явно нещо са замислили тези двамката.

На сутринта се събудих от смотаната аларма. Оправих се и слязох на закуска там бяха Ан и Джу. Закусихме и се оправихме да излизаме. Засякохме се с момчетата и отново се лигавихме през целия път. Когато стигнахме в училище отвън ни чакаше Хе Ра. Тя е много добра. Винаги си прекарвахме добре с нея. Тя беше веселяка на групата. Винаги ни повдигаше духа само с поглед.

- Здравейте! - каза тя и се затича към нас. Обаче Шуга я харесваше малко или много си личеше само по погледа му. То я спъна само и само, за да я хване. А ние се захилихме като напушени.

- Здравей и на теб! - отговорихме всички в хор

- Как си? - я попита той. Мисля че и тя го харесваше. С Тае се погледнахме и се засмяха е. След това Куки и Джу.

- И питаш! Нарочно го направи за да ме хванеш!? Яя, и аз ги знам тия! Много филми съм гледала! - каза, а ние буквално се спукахме от смях. Другите минаваха и ни гледаха с странен поглед който казваше "кво им става на тия откачалки" - Хей па вие спрете да се смеете ами да влизаме, че няма да ни го простят и този път! - наистина беше много упорита.