Катрин е бедно момиче. Тя е на 16 години заедно с нейната най-добра приятелка учат в Софийската академия за танци. Обаче по непредвидени обстоятелства, тя бива тормозена от така наречените "свои съученици". Но дали това ще продължи така? Дали тя ще...
На сутринта се събудих от слънчевите лъчи, които нахлуваха в стаята. Сякаш се намирах в приказка. Станах измих си зъбите облякох си това
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
И слезнах да закуся. Джу още не беше станала. Ахх мързел такъв.. След като вече и тя беше будна помолихме Ан да ни разведе из къщата.
Сякаш наистина живеехме в някаква приказка. Изглеждаше толкова нереално. Да, но все някога ще трябваше да се върнем в реалността.
-Ами училище, съвсем забравихме! Джу какво ще правим!
- Спокойно момичета, униформите ви са горе в стаите!-каза Ан и се засмя леко
- Кат, защо ти трябваше да го казваш. Знаеш, че не харесвам училището особено много! - каза Джу и се усмихна мазно
- Искате ли да се разходитте, ще видите малка част от града. Тъкмо ще ми напазарувате. Става ли? - каза ни Ан. Добре че по-рано днес и казах да разчита на нас и че ще и помагаме.
-Да! Става. - отвърнахме и двете в един глас
Ан ни даде списъка с продуктите и се оправихме да излизаме. Аз бях отдавна готова. Джу беше облечена с това
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Тръгнахме, Ан ни опъти и се старахме да не се загубим. Вървяхме и стигнахме до един супермаркет. Влязохме и започнахме да обикаляме и да търсим това което ни трябваше. Уау наистина много неща. Как да ги занесем до имението. Отпред пред входа на магазина имаше две момчета. Те ни видяха и взеха повечето торби.
-Къде живеете? Ще ви помогнем!- аз извадих моя телефон и им показах
Те се засмяха и тръгнаха. Беше мъртва тишина. Но Джу реши да я развали
- Как се казвате? Аз съм Джулия. - каза тя
-Оо, да! Аз се казвам Джейхоуп. Приятно ми е!
- Аз пък Джунгкук! - на мен ли ми се привидя или Джу му скочи на връта. Аз се зачудих какво става. Може би тя ги познава.
- Здтавейте, аз съм...Хей, Джу какво правиш?
- Знаеш ли кои са те? - тя ме попита, а очите и светнаха- Това са от BTS. Помниш ги нали. - е как нямаше да ги помня като тя само за тях ми говореше.
- О, да вярно. Сетих се! На нас също ни е много приятно! - казах аз, защото Джу се беше залепила за Джунгкук и не го пускаше!
Продължихме да вървим, но се сетих, че има и още момчета в групата, а тук са само двама.
- Аа, къде са останалите? Нали сте седем?- питах аз
- Така е! Те са си вкъщи! - отговори Куки
- Къде живеете? - попита нетърпеливо Джу
- Скоро ще разбереш! - каза и Куки и се засмя почти незабележимо
- Ее пристигнахме! Беше ни много приятно да се запознаем с вас!- казах аз
~~~ Гледна точка на Джу~~~ Не мога да повярвам аз видях....видях.... КУКИИ!! Но по готиното е че ги видях да влизат в съседната къща.
- И ти ли си мислиш това което и аз?! - попитах Кат
- Може би, може би не! - засмя се
- ТЕ ЖИВЕЯТ СРЕЩУ НАС?!!! - тук вече съм нокаут. Не е за вярване. Най- готината група живее стрещу нас. Кат ме гледаше странно, е как нямаше като аз не спирах да подскачам.
~~~Гледна точка на Куки~~~ - Уау онова момиче беше много сладко! Видя ли я как ми се метна на връта! - казах и Хоби се засмя
- Щом толкова ти харесва ги повикай на гости! - каза и ми намигна
- За кого коворите? - попита Таехюнг
- Видяхме едни момичета, които излизат от магазина и им помогнахме. Те живеят срещу нас. Оказа се, едната ни е доста голям фен. А другата се държеше много мило. - каза Хоби
- Добре! Нека да ги поканим! - аз изфучах от стаята и се запътих към тяхната къща
~~~гледна точка на Кат~~~ Чух, че някой звъни на звънеца. Тръгнах да отварям, а срещу мен седеше Куки.
- Здравей, мога ли да помогна с нещо?- казах аз
- Не, тоест да искате ли с твоята приятелка да ни дойдете на гости да се поопознаем малко?
-Амии не знам трябва...
- Да, с голямо удоволствие! - каза Джу като ме прекъсна
-Добре! Е хайде да вървим! - каза той и намигна на Джу......