Story of my life

Запознанството

На сутринта се събудих от слънчевите лъчи, които нахлуваха в стаята. Сякаш се намирах в приказка. Станах измих си зъбите облякох си това

И слезнах да закуся. Джу още не беше станала. Ахх мързел такъв.. След като вече и тя беше будна помолихме Ан да ни разведе из къщата.

Сякаш наистина живеехме в някаква приказка. Изглеждаше толкова нереално. Да, но все някога ще трябваше да се върнем в реалността.

-Ами училище, съвсем забравихме! Джу какво ще правим!

- Спокойно момичета, униформите ви са горе в стаите!-каза Ан и се засмя леко

- Кат, защо ти трябваше да го казваш. Знаеш, че не харесвам училището особено много! - каза Джу и се усмихна мазно

- Искате ли да се разходитте, ще видите малка част от града. Тъкмо ще ми напазарувате. Става ли? - каза ни Ан. Добре че по-рано днес и казах да разчита на нас и че ще и помагаме.

-Да! Става. - отвърнахме и двете в един глас

Ан ни даде списъка с продуктите и се оправихме да излизаме. Аз бях отдавна готова.
Джу беше облечена с това

Тръгнахме, Ан ни опъти и се старахме да не се загубим. Вървяхме и стигнахме до един супермаркет. Влязохме и започнахме да обикаляме и да търсим това което ни трябваше. Уау наистина много неща. Как да ги занесем до имението. Отпред пред входа на магазина имаше две момчета. Те ни видяха и взеха повечето торби.

-Къде живеете? Ще ви помогнем!- аз извадих моя телефон и им показах

Те се засмяха и тръгнаха. Беше мъртва тишина. Но Джу реши да я развали

- Как се казвате? Аз съм Джулия. - каза тя

-Оо, да! Аз се казвам Джейхоуп. Приятно ми е!

- Аз пък Джунгкук! - на мен ли ми се привидя или Джу му скочи на връта. Аз се зачудих какво става. Може би тя ги познава.

- Здтавейте, аз съм...Хей, Джу какво правиш?

- Знаеш ли кои са те? - тя ме попита, а очите и светнаха- Това са от BTS. Помниш ги нали. - е как нямаше да ги помня като тя само за тях ми говореше.

- О, да вярно. Сетих се! На нас също ни е много приятно! - казах аз, защото Джу се беше залепила за Джунгкук и не го пускаше!

Продължихме да вървим, но се сетих, че има и още момчета в групата, а тук са само двама.

- Аа, къде са останалите? Нали сте седем?- питах аз

- Така е! Те са си вкъщи! - отговори Куки

- Къде живеете? - попита нетърпеливо Джу

- Скоро ще разбереш! - каза и Куки и се засмя почти незабележимо

- Ее пристигнахме! Беше ни много приятно да се запознаем с вас!- казах аз

~~~ Гледна точка на Джу~~~
Не мога да повярвам аз видях....видях.... КУКИИ!! Но по готиното е че ги видях да влизат в съседната къща.

- И ти ли си мислиш това което и аз?! - попитах Кат

- Може би, може би не! - засмя се

- ТЕ ЖИВЕЯТ СРЕЩУ НАС?!!! - тук вече съм нокаут. Не е за вярване. Най- готината група живее стрещу нас. Кат ме гледаше странно, е как нямаше като аз не спирах да подскачам.

~~~Гледна точка на Куки~~~
- Уау онова момиче беше много сладко! Видя ли я как ми се метна на връта! - казах и Хоби се засмя

- Щом толкова ти харесва ги повикай на гости! - каза и ми намигна

- За кого коворите? - попита Таехюнг

- Видяхме едни момичета, които излизат от магазина и им помогнахме. Те живеят срещу нас. Оказа се, едната ни е доста голям фен. А другата се държеше много мило. - каза Хоби

- Добре! Нека да ги поканим! - аз изфучах от стаята и се запътих към тяхната къща

~~~гледна точка на Кат~~~
Чух, че някой звъни на звънеца. Тръгнах да отварям, а срещу мен седеше Куки.

- Здравей, мога ли да помогна с нещо?- казах аз

- Не, тоест да искате ли с твоята приятелка да ни дойдете на гости да се поопознаем малко?

-Амии не знам трябва...

- Да, с голямо удоволствие! - каза Джу като ме прекъсна

-Добре! Е хайде да вървим! - каза той и намигна на Джу......