Story of my life

Какво по дяволите

- Уау момичета пеете страхотно! - каза той и ние се спогледахме - Но съм сигурен, че съм ви чувал някъде! Но къде? - започна да размишлява

  - Не не сте! - отговорихме в един глас с Джу. Но той явно се усети.

  - Вие стее...ъмм... K... K...&....K&...G. Да вярно вие сте K&G! Как не се сетих по-рано! Знаете ли от колко време ви търсим. Искаме да работим с вас! - каза той

  - Амм, ами ние? - казаха момчетата

  - Да, да и вие също! - каза Джеймс, а всички избухнахме в смях

Разбрахме се да се видим и да поговорим след седмица. Момчетата пееха, а ние с тях припявахме от време на време и също си измисляхме танц. Беше ни забавно. Не след време си тръгнахме, когато момчетата свършиха със записването на песента.

По пътя се забавлявахме. И решихме да отидем у нас да гледаме филм тъй като беше следобяд а и нямаше какво да правим.

Влязох в къщата и се настанихме на дивана в хола. Търсихме си филм тъй като имахме разногласия. Те искаха комедия, а ние романтика. Докато Джин търсеше филма Ви се обади

  - Ее, Джу, Кук сега заедно ли сте? - те ни изгледаха очудено. Но Куки бързо се съвзе. Хвана ръката на Джу и преплете пръстите им. Приближи се до нея и я целуна нежно. А тя горката през цялото време гледаше като гръмната. Нищо чудно.

  - Ее, отговорих ли на въпроса ви! - каза Кук като при това Джу леко се изчерви. Не можеше да повярва на случващото се.

Джин пусна един филм. Наистина беше забавен. Всички се смяхме като изоглавени. Докато една съседка не дойде да ни помоли за тишина, защото не може да спи. Седяхме и си разговаряхме спокойно. Така де пак се смеехме но внимавахме. Съседката беше малко странна.

  - Ее приехте ли? -попита Джимин

  - Амии..разбрахме се да поговорим следващата седмица, но мислим да откажем.

  - Не, май...... хард ис .....омайгад, май хард.... ис.. - каза Джейхоуп, а ние ли, ние се размине като някакви надрогирани или психично болни същества.

Смяхме се доста след коментара на Джейхоуп. Бяхме доста изморени нищо че още нямаше и 23:00 часа.  Утре бяхме на училище и трябваше да си лягаме. Момчетата пожелаха да останат така де Ви и Куки.

  - Сериозно ли момчета!? - каза Намджун

  - Да! - отговориха и двамата в един глас