Катрин е бедно момиче. Тя е на 16 години заедно с нейната най-добра приятелка учат в Софийската академия за танци. Обаче по непредвидени обстоятелства, тя бива тормозена от така наречените "свои съученици". Но дали това ще продължи така? Дали тя ще...
Влязохме в тях. Обстановката изглеждаше приятна. Седнахме на дивана в хола им. Започнахме да си говорим.
- Какво е вашето хоби? Мисля че вие знаете нашето! - каза Джин
- Амии... - ние се спогледахме и тя кимна в знак на съгласие да им кажем - ние също пеем и танцуваме. Те всички се спогледаха.
- Тогава ни изпейте нещо!- каза всички в един глас
- Добре! Ам... Let me know?
- Съгласни сме!
Започнахме да пеем, а на тях има падна ченето.
- Мисля, че съм чувал това и преди! Амии K&G те пеят така! - каза Куки
- От плът и кръв! - каза Джу
-Наистина ли сте вие! Толкова искахме да разберем кои са всъщност, дори не знаехме че сте две! Изумителни сте! - каза Чим
-Ее тъй като ви харесваме, искате ли да потанцувате с нас някой път? - казах аз и им се усмихнах
- Ама вие и танцувате! - каза очуден Ви.
- Да! Имаме си зала за танци вкъщи. - добавих
- Наистина ли? Може ли утре след училище? Тъкмо ще потренираме малко! - каза Куки като се усмихваше глупаво
- Дадено! - казахме двете с Джу
Стана късно и трябваше да се прибираме. Беше ни малко гадно, че ще се разделим с тях, но нали сме в едно училище и ще се виждаме доста често. Прибрахме се вкъщи и Ан ни извика за вечеря беше към 21:20 часа. Явно ни е чакала да се приберем.
- Ела седни да хапнеш с нас! - казах и направих кучешка муцунка
- Да! Ела! - подкани я и Джу
-Дообре. - каза Ан и ни се усмихна леко
След като се нахранихме благодарихме за вечерята и се качихме по стаите си. Аз се изкъпах и си облякох широка тениска. Сетих се, че утре ни е първия ден на училище и не трябва да закъсняваме. Оправих си раницата, която седеше на стола до бюрото. Нагласих си униформата
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
И си легнах. На сутринта се събудих от алармата станах измих се, измих си зъбите. Облякох си униформата и вече бях готова. Слезнах на закуска и видях, Джу я няма.
- Къде е Джу? - попитах Ан
- Не знам. Сигурно спи. - каза тя а аз хукнах нагоре, отворих вратата и видях, че още спи. Отидох при нея и я побутнах, за да се събуди. Леко отвори очи
-Какво има? Защо си дошла? - промърмори леко и ме погледна видя, че съм облечена в униформата. - Днес сме на училище! - викна и скочи веднага да се оправя! За не по малко от 15 минути тя вече беше готова. Закусихме и излязохме.
На улицата се засякохме с момчетата и тръгнахме заедно натам. Викахме, пяхме и се лигавихме през целия път.
Вече бяхме пред училището изглеждаше много добре. Влязохме и ни посрещна един учител. Може би беше нашия класен.
- Здравейте, вие ли сте Джу и Кат? - попита той, а ние кимнахме - Аз съм вашият класен. Последвайте ме. Първо нека ви представя на класа.
Стигнахме пред класната стая, учителят влезе и ни извика. Каза да се представим.
- Здравейте, аз съм Джулия и съм на 16 години, обичам да танцувам и пея!
- Здравейте, аз съм Катрин и съм на 16 години, обичам също да пея и танцувам!
- Добре момичета! Е, Джу ти седни до Джунгкук, а ти Като седни до Джаксън. - каза господинът и посочи празните места. Естествено Джу се зарадва. Само кимнахме и се запътихме към местата си.
Часът свърши и всичко беше супер. В междучасието се запознах с едно момиче на име Хе Ра беше много приятна. Не беше някаква кифла, каквито бяха останалите от класа. Запознах се и с Джак и той беше приятен, но колкото беше приятен толкова беше и перверзен.
Денят мина добре прибрахме се вкъщи. Преоблякохме се с Джу с танцовите си екипи и зачакахме момчетата. Нали ни беше такава оговорката. След около 10 минути се звънна на звънеца. Затичах се и отворих. Бяха те. Поздравиха ги и им направих път да минат. Извиках Джу и слязохме в залата. Момчета се радваха като малки деца като я видяха
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Започнахме да танцуваме. Като към края момчета спряха и започнаха да ни зяпат.
- Уау наистина са добри! - прошепна Шуга на момчетата, но достатъчно силно, за да мога да ги чуя.
С Джу спряхме и всички седнахме да си поотпочинем малко. Някои от тях предложиха идеята да се включим в техен клип. А останалите се съгласиха. От както се запознах със Ви той не спира да ме гледа. Той се доближи до мен
- Искаш ли да излезем да се поразходим? - прошепна ми в ухото той....
