Story of my life

Дълга разходка

- Кога ще е полетът? - попитах я аз
- Ами след два дни! - каза тя и аз кимнах

Станах от леглото, закусихме с Джу  и тръгнахме за училище. Както всяка сутрин с нея се разделихме и тъкмо да вляза когато ми се изпречи на на пътя. Памела и приятелките ме спряха на входа, и започнаха да ме обиждат и аз не останах назад о биждах ги също, те се ядосха хванаха ме за косата аз се дърпах и виках, но никой не ме чу, те ме замъкнаха зад училището и започнаха да ме ритат в корема и главата. След известно време спряха. Те се отдалечиха от мен и се смееха.

Изправих се и влязох в училище. Остатъка от деня ми мина горе- долу добре.

Едно от междучасията Сам дойде при мен.

  - Здравей! - каза той и ми се усмихна подло

  -Здравей и на теб! Какво искаш? - попитах аз, защото и без това си общувахме само когато му трябвам за нещо.

  - Амм, върни се при мен! - каквоо?? Моляя? Да се върна при него!?! Дабе, само това ми е притрябвало, а и без това след един ден заминавам!

-Не! - казах

- Добре тогава! Аз сам ще те накарам да се върнеш при мен! Обещавам ти! Ще бъдеш моя!

Не се стреснах особено, защото нямаше какво толкова да ми направи.

Училището свърши с Джу се прибрахме.

  - Кат, искаш ли да идем на кино като за последно? - попита ме тянвидимо беше много развълнувана

  - Да, разбира се! - отвърнах и една блестяща усмивка се появи на лицето и

Стигнахме там. Забавлявахме се и се лигавихме през повечето време. Изкарахме си супер. Вечерта се прибрахме.

Качихме се в моята стая и правихме планове какво ще правим утре. На Джу и хрумна прекрасната идея да ме завлече в мола, за да пазарува.

   ~~Гледна точка на Джулия~~
Исках да отидем до мола, за да напазарувам за Кат. До сега винаги носи старите си дрехи и е време да си има нови. Няма да и казвам, че са за нея.

  - Джу, ехоо къде се отнесе?- Кат размаха с рака пред лицето ми.

  - Да, да. Ъъъ никъде. - една смахната усмивка се яви на лицето ми. И двете избухнахме в смях. Сякаш бяхме напушени.

- Е утре е събота! Най-накрая почивка!- тя каза и започна да скача. От къде я извади тази сила.

- Даа! Ее ъмм....може..лии тази вечер да спя при теб! - попитах я. Нищо, че бяхме в една къща и че стаите са ни една до друга. Но можех да я развеселя малко.

- Да. Може! - каза и ми се усмихна

- Ъъ нали знаеш че в Сеул са онези BTS- една тъпа усмивка се яви на лицето ми. А тя се засмя. Аз се изправих, започнах да си тананикам мелодията на FIRE и да пея. Тя също я знаеше покрай мен я беше научила също и хореографията. Стана дръпна ме, пеехме и танцувахме. Вече задъхани и уморени легнахме и заспахме.

  ~~~Гледна точка на Кат~~~
Сутринта се събудих и видях, че Джу я няма. Надигнах се и я видях. Горката беше паднала на земята. Бързо я събудих а тя стана като попарена. Отидохме да се изкъпем да си измием зъбите да се облечем и да идем на шопинг.

Тъкмо вече се бяхме облекли и Деси ни извика да закусим. Уау наистина се беше постарала доста

Хапнахме, качихме се, облякохме се и излезнахме. През целия път към мола се смяхме. Когато пристигнахме тя влезна в първия магазин който видя. Пазарува и пазарува. Това момиче няма спирка. Капнах от умора. Добре че трябваше да се прибираме, за да си оправим багажа.

Когато се прибрахме, седнахме да вечеряме, че неиздържахме цял ден обикаляне. Как няма човек да огладнее.

След като измихме съдовете се качихме първо в нейната стая, за да съберем нейния багаж. Беше доста... Като приключихме тръгнахме към моята стая аз нямах много дрехи, за това аз си оправих нещата докато тя си пееше.

Капнали от умора вече без сили хвърлихме се на кревата и неусетно сме заспали....

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Здравейте хора, извинявам се ако имам грешки. Наистина много се вълнувам от това че се престраших да пиша. От доста време мислих. Но накрая решихме с приятелката ми да започнем да пишем. Обсъждаме си идеите и го сглабяме. За което много и благодаря. 😀😀😀