The Impossible one 2

За бога!

-Е,Кам...На колко си?-попитах аз.Изглеждаше ми приятен,но някак си ми се виждаше доста опасен.
-Не знаех,че съм на разпит.-каза той и ме погледна.Виждах огънчетата в очите му.Бяха доста красиви и загадъчни.
-Добре,явно не ти се говори с мен.Надявам се някой ден да разбера.-казах аз и се засмях.
-На 21 съм.-каза той преди да ди тръгна.
-Можело то.Аз съм на 19,след няколко дни вече ще съм на 20.-казах аз.-Добре аз ще вървя,беше ми приятно да си поговорим.-тръгнах си,защото Стейси дойде и трябваше да ида да я видя.
-На мен също.Ще се видим.-каза той и ми намигна.Зачервих се от намигването.Тръгнах към Стейси.Ник ме убиваше с поглед,не знам защо постоянно ме ревнува.Не го искам не го обичам по този начин.
-Кой беше хубавеца,с който говореше?-попита Стейси.Ее определено си беше хубавец.
-Казва се Кам,не знам много,но както и да е.Как вървят нещата с Филип?-попитах аз.Филип е  гадже на Стейси.Тя го харесва от както се помня.
-Утре ще излизаме.-каза тя,а аз видях колко щастлива беше тя.Иска ми се много и аз да се влюбя.Както казвам аз за мен любов няма.-Време за пеене.Мони,ти си.-каза Стейси.Не обичам да се фукам с това,но пея не професионално,но пея.
-О,забрави.Няма да пея,не пред всички.-казах и се засмях.
-Хайдеее моята любимаааа,моля те!!-изкрещя се Стейси.Мразя да ме моли.
-Една песен.-казах аз без никаква емоция.
-Хайде сядайтеее Моника ще пее!!-изкрещя Стейси както винаги прави когато се съглася с нея за нещо.

*След вече изпятата песен*
-Свърши се.-казах си тихо аз.Чух ракопляскане зад себе си.Боже ще потъна в земята.
-Браво,Моника мисля,че беше?-познайте кой.
-Благодаря,малко ме е срам.-казах аз и се стараех да не го погледна в очите.Някой ме прегърна през рамото.Обърнах се и видях Ник!
-Оу,това да не е гаджето?-попита Кам и се засмя.Махнах се от прегръдката на Ник.
-За бога,спри да го правиш!Махни се от мен!......