The Impossible one 2

18

-Той е идвал да ме види?-попитах,а очите ми вече бяха насълзени.Той е бил до мен,дори и за няколко малко време.-Трябва да тръгвам!-казах,а Стейси ме погледна и се усмихна.
-Обичаш ли го?-изтърся тя.Гледах я в изненада,но дори аз не знаех дали го обичам.
-А-аз,не знам.-казах аз и я погледнах.
-Хайде върви...-каза тя и ме леко ме побутна.-А и между другото имаш около 15/20 минути,защото той реши,че иска да заминава,за да не го търсиш повече и да не те наранява повече!-каза тя.Хукнах веднага към къщатата на Камерън.Знаех къде живее заради Стейси.Тичах имах околко 15 минути пеш,а с тичането можеше и да са по-малко.

Пристигнах пред къщата на Камерън.Колата му беше тук,доближих се до стъклото,за да видя дали е заключена,но тя беше отключена.Тогава Камерън отвори входната врата беше със сакове,вероятно се приготвяше да тръгва.Той се взираше в мен и остави саковете на земята.
-Закакво са ти?-казах аз и посочих саковете.
-Тръгвам си!-каза той,категорично.
-И къде ще ходиш?-попитах го а и направих малка крачка напред.
-Не знам.-каза той.Погледна надолу към обувките си.-Не искам повече аз да съм причината да правиш глупости!-каза той и затегна челюста си.Няма да допусна да си тръгне.Не издържам повече...имах нужда от него.
-Мхм...-измрънках аз.-Обаче има един проблем..-казах аз.Аз бях проблемът.
-Какъв е?-попита той.В този момент поех въздух.
-Аз съм проблемът.-казах и се затичах към него и го целунах.Първоначално той се изненада,но след няколко секунди той обгърна кръста ми,и ме притисна по-близо до себе си.Той продължаваше да задълбочава целувката.Имах нужда от тези устни,той беше като кафето,бе келт не мога всяка сутрин.Тогава аз се отдръпнах от него и избърсах устните си.Погледнах към него леко засрамено,видях самодоволната му усмивка.Никой не смееше да каже нищо.-Благодаря..-казах аз и погледнах надолу,засрамено.Усетих неразбиращ поглед върху мен.
-За какво?-попита той.
-Дошъл си да ме видиш..-казах аз.Той се доближи и хвана нежно ръката ми,поглеждайки белега от стисканията на ръката ми..Пигледна и затвори очите си.
-Ето затова искам да замина,аз съм чудовище.Наранявам те.Ти ме мразиш.-каза той и пусна ръката ми.
-Ако те мразех,защо те целунах.Защо съм тук?Защо ти благодаря?-попитах го аз и погалих бузата му.-Няма да допусна да си тръгнеш.-казах аз и го погледнах в очите.
-Моника..-каза той и поклати главата си.Махайки ръката ми.-Не искам да те нараня...-каза той.Отново погледна белега.
-Спри да го гледаш,добре съм.Не ме нараняваш,Камерън.-тогава думите просто излязоха от устата ми.-Ти ме правиш щастлива.-казах аз,а очите на Камерън светнаха.Знаех,че той не е от хората,който се доверяваха лесно.Камерън остави лека целувка на бузата ми.
-Най-накрая го направих.-каза той и се засмя.-Мразиш ли ме?-попита той.
-Да много,особено когато не си в настроение.-казах аз и се засмях.Той също се засмя.-Хайдеее,усмихни се моля те.Имаш хубава усмивка.-казах аз и той я показа.Хвана лицето ми и ме целуна.-Сега какво?-попитах аз.
-Амиии..мисля да си ми нещо като приятелка с привилегии..-каза той и се засмяхме.-Сега си моя.-каза той.-И повече недей да правиш такива глупости.-каза той и посочи с пръст.
-На мен ли го казваш?Ти щеше да заминеш без да кажеш чао..-каза х аз и се засмях.-Аз обаче трябва да вървя...майка ми е откачила.-казах аз,а той направи тъжна физиономия.
-Добре,ще се видим по-късно..-каза той и ме целуна,започна да задълбочава целувката,но аз се отдръпнах.
-Не прекалявай.-казах аз и тръгнах.
Най-накрая съм с него.Моля се нещо да не се обърка.Но и да се..откажа от него....Искам да знам кой е истинският Камерън...и смятам да разбера....