The Impossible one 2

Добре ще ти кажа!

*В училище*
-Сядайте ученици!-извика госпожата по литература.Тази жена как няма да се пенсионира!Седнахме и тя започна да си говори,но кой ли я слушаше.Притеснявах се,че Ник е толкова близко до мен.Той не ме погледна нищо веднъж.Нямах търпение да бие тъпия звънец.Някой хвърли нещо по мен.Погледнах към чина си и видях смачкан на топка лист от тетрадка.Отворих го.
,,Вчера с Кам май си прекарайте добре,виждам,че ти харесва.Дали ще те покани на още една среща?А ти дали знаеш за нея?Ооо,сигурно си мислиш,че знаеш нещо!Бъркаш нишо не знаеш!,,
Погледнах към него,бях доста уплашена от написаното.Какво трябва да значи ,,Дали ти знаеш за нея?...коя нея?Какво значеше всичко това.
-Моника?-извика госпожата.Точно тя ми трябваше.
-Да.-казах аз тихо.Наистина се притеснявах.Класа ми не ме харесваше особено.
-Днес не участваш в урока...мога ли да попитам защо?-попита тя,но в същия момент вратата се отвори.Беше Стейси.
-Здравейте,трябва ми Моника!-каза тя.Защо ме викаше?Няколко пъти го прави и то,за да ме пита нещо за Филип.
-За последен път!-каза тя и ми посочи вратата.Усмихнах се мило и излязох от стаята.
-Защо ме викаш сега?-попитах аз.
-Ти ми кажи,защо не ми каза,че си била с Кам?-попита тя.От къде знае,за бога?
-Ами аз...-казах и не можах да довърша.
-Познавам Кам от малка.Той не е за теб!-каза тя и ми размаха пръст.Тя пак започва да си мисли,че ще ми казва какво да правя!
-И кой е за мен?Никой,нали?Или пък Ник.Не си мисли,че Ник е перфектен!Ти не знаеш нищо!-казах и аз на леко по-висок тон.
-Ами кажи ми!Напоследък не ми казваш нищо!-каза тя.
-Съжалявам,наистина,трябваше да ти кажа....Добре...ще ти кажа...