The Impossible one 2

Кой е...?

Запалих колата и потеглих към мястото.Не беше много далече на 5-10 минути път.
След 10 мин.
Пристигнах и звъннах на звънеца.Стейси ме посрещна с прегръдка беше доста болезнена прегръдка.
-Здравейте.-казах позитивни аз,сред компанията,която не ме харесва.
-Здравей.-каза Ник,който всъщност беше единсвеният,който явно ме понасяше,но той не ме понасяше заради мен,а заради задника ми.Както и да е.Огледах и забелязах едно доста..хубаво?Момче,което седеше пред огъня и се взираше в него.Не го бях виждала до сега явно в нов.Огледах го от горе до долу,беше уникален,тялото му,лицето му,всичко.Ник усети това и веднага се приближи до мен.
-Не се взирай!-каза той и ме побутна засмях се и погледанах нагоре към Ник,бях доста ниска.Както може би вече знаете.
-Кой е той?Не съм го виждала!-казах аз и погледнах отново момчето,което не отделяше погледа си от огъня.
-Той ли?Нима те интересува,този смотаняк?!-каза Ник.Винаги ме е ревнувал,никогаа не съм искала да имам нещо с него,нито пък съм имала нещо.Просто близки,това е.
-Защо ли се занимавам с идиот като тебе!-каза аз и се махнах от него и махнах ръката си от неговата,редовния му номер,взима ръката ми и я хваща все едно сме заедно.Отидох до момчето и седнах до него.-Хей.-каза аз.Той мълчеше.-Как си,благодаря че попита добре.-започнах да си говоря.Лека усмивка се заформи на прекрасните му плътни,големи устни.-Ха,губиш размях те.-казах аз и се засмях.
-Това ли ти беше целта?-попита той с много секси глас.
-Всъщност,не.-казах и погледнах в земята.-Аз съм Моника.-казах и подадох ръката си.Той се обърна към мен и ме погледна в очите.Очите му бяха леко биещи към зелето,но повече сини.Уникални са.Той е.
-Аз съм,Кам.-каза като не отдели погледа си от моя.Тези очи..този поглед....