The Impossible one 2

12

Събудих се от алармата на телефона! Насторила съм я за всеки ден,защото ако съм без аларма...доста ще си поспя.Видях колко много пропуснати обаждания и съобщения имам,но не ми пукаше за никой в момента.Часът е 8:30.Станах и отидох до огледалото в банята.Гледката беше ужасяваща.Рошава коса,подпухнало лице,тъмни кръгове под очите.И като за капак нямам нито четка за зъби нито четка за коса.На това му се вика късмет.Докато се гледах в огледалото някой чукна на вратата.Набързо сресах косата си с пръсти и отворих вратата.
-Хей!Нося ти кафе!-беше Ерика,това момиче няма ли лоши дни,винаги е толкова.Влезе през вратата и седна на леглото ми.Погледна ме,забеляза,че не съм в настроение.-Добре,знам че не ме познаваш много ..-каза тя,докато аз се настанявах до нея.-Но аз съм добър слушател.-каза и се усмихна.
-Виж аз..Добре,ще ти кажа!-казах,а тя се усмихна.-Запознах се с едно момче..ии наистина го харесвам...!-казах аз и почувствах сълзи в очите ми.При мисълта за Камерън умирах вътрешно.Исках да го целуна,но в същия момент исках да го убия.
-Нека позная...-изведнъж прекъсна мислите ми тя.-Той е лошо момче?Всеки ден е на различно мнение...иии като за черешка..ти се иска в момента да си с него?-каза тя,а аз се очудих как позна!Лек смях се изплъзна от устата ми.
-Нещо такова!-казах аз.-Как позна?-попитах я аз,но този път не виждах усмихнатото момиче,видях болка в очите ѝ.-Хей,добре ли си?-попитах я аз.
-Ами...аз също преживявам нещо такова.-каза тя едва едва.Боже с това момиче толкова Си приличахме.
-Добре,знаеш ли какво?Ставай отиваме да се разходим.-казах и грабнах дамската си чанта.Тя стана и ме хвана под ръка.Явно и днес няма да се ходи на лекция.Не ми се занимава с учене сега.

Стигнахме да едно много приятно кафе,на което аз обичах да сядам с майка ми,която сигурно в момента умира От притеснение в момента.
-Какво ще желаете?-попита усмихнато и весело сервитьорката.
-За мен едно бяло фрапе..-казах аз.
-Аз също.-каза Ерика.-Кажи ми повече за себе си?-каза тя.
-Ами няма кой знае какво,аз съм на 19,майка ми и баща ми са щастливи иии като цяло това е..ти си наред?-
-Аз съм на 20..осиновена съм,но се махнах от приемното ми семейство,не бяха от най-добрите родители.-каза тя и се засмяхме.Говорихме си и си говорехме.Поръчахме Тук и хапване ,защото вече беше обяд.-Опиши ми Камерън..-каза изведнъж тя,докато аз режех пържолата си.
-Той е..ами..косата му е кестенява,има перфекна усмивка,уникално тяло,нови винаги прилепнали панталони и тениска.-казах аз,мечтаех да го видя отново.
-Леле...-каза тя.
-Какво?-попитах я очудена аз.
-Наистина го харесваш..при всяка една дума очите ти светват..-каза тя.Изведнъж изражението и се промени..Стана сериозна и погледна към чинията си.
-Какво?...-погледнах я.-Ерика какво гледаш?-обърнах се и дъха ми спря....

Заповядайте главичка..Надявам се да ви хареса,казвайте долу в коментарите!Обичам вии!