The Impossible one 2

13

Човек да реши да излезе и всичко ще се прецака.Ама и аз като си знам късмета,къде излизам.Човекът седящ зад гърба ми беше Камерън беше с някакво момиче.Кучка сигурно,която е с него,за да изхарчи парите му или просто има нужда от здраво чук*ане.Сякаш той не ме виждаше гледах към него около една минута,докато не се обърнах към Ерика.
-Какво ще правя?-започнах да се паникьосвам.Усещах силна болка настанила се в гърдите ми.Боляше ме,че е с друга.
-Я се стегни,нищо няма да правиш!Ще стоиш тук ще се смееш и ще му покажеш,че си силна!-каза тя почти шепнейки.-Ще ида до тоалетната..-каза тя.
-Хайде идвай бързо!-казах аз.Видях как тръгна.Присъствието на Камерън ме притесняваше.Исках да му видя усмивката.-Хайде Ерика идвай !-казах си под носа.Изведнъж бармана седна пред мен на стола,на който седеше Ерика.-Мястото е заето.-казах аз.
-Видях..аз съм Николас,ще карам направо.От известно време идваш тук и те забелязах.-каза той.Беше сладък,леко разрошена прическа,беше леко мускулест.
-Ами...аз..-ЗА ПЪРВИ ПЪТ ГО ВИЖДАМ.
-Няма нужда да казваш нищо..ето ти номера ми.Обади ми се някой път.-каза той и ми намигна мина и остави целувка по бузата ми.
-Аууу,кой беше този сладур?-извика толкова силно Ерика,че сигурно ще са я чули и в космоса.
-Стига си викала!-казах аз и се засмях.-Даде ми номера си!-показах и лисчето.
-Е?Ще му звъннеш ли?-попита ме Ерика.
-Всъщност имам по-добра идея.Вземи..-подадох и лисчето.
-За какво ми е?-попита ме тя.
-Ти ще му се обадиш..-казах аз.-И ще излезеш с него.Тя ме гледаше и не вярваше,че го правя.Момчето беше сладко,но не ми е до никакви момчета...е добре само до едно ми е...СТЕГНИ СЕ.
-Става..хайде да си вървим писна ми искам да се изкъпя и оправя.Довечера може да идем на бар?-попита тя.Съгласих се и казах на сервитьорката да ми донесе сметката.Момичето дойде и донесе сметката,плюс някакво малко листче.
-Ъмм,извинете какво е това?-попитах очудено аз.
-От господина на масата зад вас е!-Обърнах се и Камерън и аз забихме погледа си един в друг.Той само ми смигна и дигна чашата в поздрав за тост.Обърнах се и взех лисчето.
Ммм,този младеж е симпатичен,но не колкото Ваяна.
В този момент се обърнах и видях тази курва върху моя Камерън.Не е познал с кого си има работа.Станах и отидох при барманчето и му се нахвърлих с периферията си виждах как ме зяпаше Камерън.
-Дай ми листче!-казах строго на бармана.Написах и казах на сервитьорката да занесе на господина тази бележка.-Извинявай за това..-казах и се усмихнах тъпо.Той само кимна.
Камерън
Леле,това момиче ме убиваше.Изглежда толкова мила и невинна,а в същото време в толкова подла и мръсна.Исках да я убия,но исках и да я притежавам.Нещо в нея просто ме грабна и не ме пуска.Исках да го пребия този за дето целува нещо мое.Сервитьорката донесе лисчето,което написа Моника.На него пишеше:
Тази игра и аз мога да я играя!
Усмихнах се и я погледнах.

Здравейтее!Следващата глава ще я посветя на някого от вас.Условието е,че трябва да ми коментирате с любим момент от историята.Аз ще избера един и ще посветя главата си на него.