The Impossible one 2

16

~Край на ретроспекция~
Моника.
Вече си бях вкъщи.Лежах си на леглото и слушах музика.Вече бях по-добре.В момента пия само някакви хапчета,за нерви.Майка ми се е побъркала.Започна да ме наблюдава все едно съм бебе.Обадих се на Стейси и ще се видим.Облякох дънки и една къса тениска,също взех якето си,кожено не много дебело.
-Излизам!-казах Аз и обух,черните си адидаски с платформи.
-Къде отиваш?-попита майка ми и застана на вратата,така че да не мога да мина.-Мисля,че още не си добре!Върни се в стаята!-каза тя,сякаш ми заповядва.
-Хаха,махни се от пътя ми!-казах аз.-Веднага!-казах аз.Знам,че ми е майка,но аз съм вече голяма.И мисля наистина да се изнеса.Тя не помръдна,но аз я избутах и минах.Стейси ме чакаше пред вратата.
-Защо се забави?-попита ме тя.
-Майка ми е ултра загрижена за мен.Наистина вече обмислям решението да се изнеса някъде.-казах аз.Видях,че на Стейси не и е добре.-Какво ти е?-попитах я.
-Ами...има нещо,което..знаеш ли няма значение!-каза тя.Пак криеше нещо от мен.
-Пак криеш неща от мен?!-казах ѝ,тя само ме погледна и въздиша.
-Нищо не крия!Просто...аз съм виновна за отношенията ти с Камерън!-каза тя изведнъж.Очите ми се разшириха.Винавната съм аз,защото аз му се развиках като ненормална.
-Не,изобщо не мисли това!Не си виновна ти,а аз.-казах и погледнах обувките си.
-Всъщност това не е всичко..-каза тая,а аз я погледнах въпросително.-Камерън беше при теб..-не можех да повярвам на думите ѝ.Какво е правил при мен?Защо е идвал?
~Ретроспекция~
Камерън
Изобщо не ме интересува какво ми казва тази Стейси.Веднага запалих колата и тръгнах към болницата.
Вече бях там,когато Стейси и Някакво момиче се затичаха към мен.
-Какво правиш тук?-попита ме Стейси.Беше видимо ядосана,но и разстроена.
-Според теб?Идвам да видя Моника!-казах аз,а тя се засмя.Изведнъж непознатото момиче излезе пред мен.
-Заради теб тя е тук!Започнала е да троши стаята си,само защото се натискаше с онази никаквица пред нея!Тя не спираше да говори за теб!Когато говореше за теб очите ѝ светваха!Не знам какво си и направил,и как си я омагьосал,че да стигне до трошене на неща,но се оправи или се разкарай от нея!-каза тя,а сълзите и се стичаха по бузите.Силна болка се настани между гърдите ми.
-А-аз...не знаех..-казах аз,звучейки като истински идиот.Не знаех,че знача толкова много за нея!Мислех,че иска да ме опознае за парите ми..всички правят така.Моето доверие се печели много трудно,и има причина.-Искам да я видя!-казах аз и минах покрай тях.Влязох в стаята,и я видях.Беше съвсем спокойна.Седнах до стола до нея,и я погледнах.Видях белезите по ръцете ѝ.Лицето и беше подпухнало от плача,който аз и причиних.Устата ѝ беше леко отворена.Имаше няколко кичура коса разпилени по челото ѝ.Протегнах ръката си и ги махнах,хванах бузата ѝ и леко я погалих.Тя ме кара да се чувствам,по начин по какъвто не съм се чувствал.
-Изчезни!-извика някой от вратата,обърнах се и видях майка ѝ.Може би никога няма да мога да я видя пак...
~Край на ретроспекция~