The Impossible one 2

10

-Аз..ами...-каза тя и започна да зацикля на едно място.Не знам какво крие,но смятах да разбера.
-Е нямам време!-развиках и се аз.-Писна ми!Прави каквото искаш!С когото искаш!А ти!-изкрещях и видях как Камерън се обърна.Видях само едно красиво момче искащо вниманието на всички момичета.-Забрави ме!-казах и бягах.Не мислех,не исках да виждам повече никого.Трябваше да послушам мама и да си намеря свое си жилище!Написах есемес на мама,за да знае поне къде съм.Знам един хотел,който е наблизо ще приспя там,пък утре ще дойда на училище.Имам дрехи в чантата си.Влязох в хотела и помолих реципционистката да ми даде стая.Момичето беше мило,усмихнато,но веднага забеляза кръговете под очите ми и подутото ми лице.
-Аз,извинявам се,че питам,но какво ви се е случило?Плакала сте?-каза момичето.Наклоних глава надолу заглеждайки се в обувките ми.
-Може ли на ти...ами случиха се доста неща..!-казах и я погледнах.
-Какво ще кажеш утре да дойда в стаята ти и Да пием кафе?-каза тя и се усмихна.
-Става!-казах.-Между другото аз съм Моника.
-Ерика!-каза и си стиснахме ръцете.Взех ключа за стаята си и се хвърлих на леглото.Исках да забравя днес и всичко да свърши.....