The Impossible one 2

Какво искаш да знаеш?

Най-накрая вкъщи!
-Мамо!-извиках аз.-Тук ли сте!?-попитах аз.
-Да,мила,ела!-каза майка ми.Отидох в кухнята.-Много рано се прибираш?-каза майка ми.
-Изморена съм,и имам тест утре.Лека нощ.-казах аз.
Качих се нагоре по стълбите и стигнах в стаята си.Взех телефона си и видях,че имам съобщение.
Ник:
Ще те намеря,малката.И пак ще си моя.
Господи!Какво ще правя оставих телефона си на леглото и се спуснах по стената плачейки.Телефона ми и звъня,и трябваше да стана и да видя кой се е сетил за мен.
Неизвестен:
Слез отпред ще те водя на място,за да се отпуснеш малко.Какво ще кажеш?
Аз:
Кой е?
Неизвестен:
Кам,намерих номерати от Стейси.Е,навита ли си?
Аз:
Не съм в настроение....
Кам:
Хайде моля те!
Аз:
Хубаво,добре.

Преобляках се и слезнах долу.
-Излизам!-извиках аз.
-Къде?И каква е тази красавица отвън?-попита майка ми.
-Каква краса...-погледнах през прозореца и видях Бяло Ауди.Беше невероятно.-Чао!-извиках бързо и излязох бързо от къщата.
-Здравей.Как си,не ми изглеждаш добре?-попита ме той.
-Всичко започва отначало.-казах аз и се засмях,колкото и да не ми беше До смях.
-Пак ли Ник?Искаш ли да ти помогна с него?-попита ме той,беше толкова сладък когато е загрижен,но не може да е толкова хубаво,за да е истина.Днес ще разбера.
-Не не искам да те занимавам с глупостите ми.-казах аз.-Къде ще ме водиш?-попитах аз и отворих вратата на прекрасната кола.
-Ще видиш.-каза той.Пътувахме около 20-30 минути.През пътя никой не обели думичка.На мен ли?Беше ми толкова неловко,не знам защо и каква беше причината.
-Пристигнахме!-каза той и се усмихна.Пред нас имаше поляна,а срещу нея рекичка.Беше толкова красиво.-Харесва ли ти?-каза той.
-Красиво е!-казах аз.
-Сега можем да си говорим без да се страхуваме,че някой ще ни чуе.-погледна ме и ми подаде ръката си,аз я поех.
-Съжалявам ако звуча много любопитно,но ти не ми разказа нищо за себе си!-казах аз,и видях как тялото му се напрегна.
-Какво искаш да знаеш?-попита той и въздиша.
-Разкажи ми за теб?.......