The Impossible one 2

20

-Какво?Защо?-попита Камерън и хвана ръката ми.
-А-аз не знам.-казах аз и се замислих за момент.
-Да са се карали с баща ти?Нещо такова,не мисля че човек се самоубива Ей така!-каза Ерика с леко повишен тон.Сигурно в момента си викате,защо в момента не си в истерия,видя майка си мъртва.Аз не съм от типа хора постоянна депресия лесно преодолявам всичко.Е,почти всичко.
-Чакай...баща ми не се е прибирал,от доста време.-казах аз и продължавах да мисля.Извадих телефона и звъннах на баща ми.Без отговор.Още веднъж и се свързах с него.-Ало?Къде си?-попитах аз.Честно баща ми беше най-добрия баща,на моменти искаше да ме убия,защото харесвах едно момче.
-Кой е?-лек дрезгав глас,току Що събуждащ се.
-Дъщеря ти!-казах аз.
-Извинявай,миличка кажи нещо спешно ли е?-попита той.Той да не бе да не знае.Едва ли ако знаеше, че жена му е мъртва щеше да реагира така.
-Всъщност не е!Само жена ти е мъртва!-казах аз,а Кам стисна ръката ми.
-Какво?-извика той.
-А къде си ти?Татко!Пет дни те няма никъде!Имаше цена,имаше мен!Къде си за бога!-изкрещях аз и станах.Взех най-близкото нещо и го счупих.Камерън веднага стана и ме прегърна здраво.-Пусни ме Камерън!-крещях и удрят с каквато сила имах по гърба му.
-Моника!Спри!Моника!-викаха заедно с Ерика.Най-накрая се успокойх.Ерика си беше тръгнала вече,защото имаше спешна работа.Дишането ми беше много учестено.Сърцето ми биеше силно.
-А-аз съжалявам.Не исках да троша и да те удрям.-казах аз и погледнах към Камерън.
-Спокойно.-каза и погали лицето ми.-Не плачи,повече..-каза той.И избърса сълзите ми.
-Защо всичко се струпва на мен?-казах аз.
-Виж..това са нещата от живота.Сега си мислиш,че всичко лошо се струпва на теб,но не е така.-каза той.За първи път насам,виждах у Камерън,колко истински е в момента.Колко е загрижен.Оправи донякъде настроението ми.
-Знаеш ли..-казах аз и избърсах последната си сълза.-Харесва ми,когато си мил с мен.И не се държиш като задник!-казах аз,а той се засмя.Взирах се в прекрасното му лице.Перфектни скули,очи,усмивка.
-Какво?-попита той.
-Извинявай.-казах аз и погледнах надолу.Той хвана брадичката ми.И постави лека целувка на устните ми.Погледна в очите ми и тогава той отново ме целуна.Целувката се задълбочаваше,а Камерън ме настани в скута му.Шареше по тялото ми с ръцете си.Докосванията му ме караха да изтръпна.Факт,аз наистина започвам да се влюбвам в него.Отдръпнах се от целувката,днес не ми беше до това.
-Аз наистина,съжалявам..-казах.-Наистина ми харесва това,но днес не ми е до това.-казах аз,а Камерън се усмихна.
-Разбирам те..-каза той.-Но моля те стой така!-каза той и се засмяхме.Аз се смеех,а той се взираше в лицето ми.
-Какво?-попитах аз леко кикотейки се.
-Нищо...всъщност има нещо!-каза той.-Какво направи с мен?-попита ме Камерън.
-А-аз.-зацепих на едно място,като пълен идиот.Той отново хвана бузата ми.Знам,че му е трудно да изразява чувствата си.-Кам,ако ти не искаш да кажеш какво чувстваш всичко не наред.-казах аз и отвърнах на докосванията му.
-Не...Ти ме караш да се чувстваш по различен начин.Аз съм пълен идиот,когато те наранявах.Повярвай ми,още от първия ден,когато те видях си помислих,искам да те имам.Позволи ми да те имам..моля те!Аз съм влюбен в теб,Моника......