The Impossible one 2

19

-Мамо!-извиках аз.Мама не ми отговори.-Вкъщи ли си?-изкрещях силно аз.Започнах да обикалям по стаите.-Къде е тази жена!-казах на себе си аз.Остана една стая,банята.Вратата беше затворена,опитах се да отворя вратата,но беше заключена.-Майко,отвори ми!-извиках аз,но без отговор.Взех една отверка,Пт най-близкото чекмедже и започнах да бърникам ключалката.Не мислех че ще успея,но изведнъж ключалката щракна.Опитах се да отворя,и успях.Банята ни не беше мнго голяма имаше вана и тоалетна.Имахме завеса беше дръпната все едно някой се къпеше.Отворих завесата...и...гледката,беше.-Мамо!-казах аз.Майка ми беше легнала във ваната,беше цялата в кръв.От вените и се стичаше кръв.Взех телефона по най-бързия начин и се обадих на 911.Цялата бях изтръпнала.Сърцето ми пропускаше удари.Аз се взирах в празната стена,чакайки линейката да дойде.Защо?Защо го е направила?Спуснах се по стената и заплаках гледайки майка ми.Тя беше мъртва,нямаше съмнение за това.Къде е татко?Къде..е....?
-Добре ли сте?-някакви хора грабнаха майка ми ,а аз седях и наблюдавах.Бях изпаднала в шок.Исках да се махна от къщата.Лекарите се опитаха да говорят с мен,но аз не чувах,не виждах,виждах само и единствено майка ми,в локва кръв и прорязани вени.Тръгнак нанякъде,не знаех къде отивам.Тогава вече не издържах и се струполих на земята.Свих се на кълбо.Хората минаваха край мен,без да обърнат никакво внимание на плачещито момиче.Телефона ми извибрира,погледнах към него.Стейси ми звъннеше.Реших да и вдигна.
-Ало?Къде си?-попита тя,беше много весела.
-Не знам...-сълзите вече се спускаха по цялото ми лице.Подсмърчане след подсмърчане.
-Моника?Плачеш ли?Какво се е случило?-започна да вика.
-Аз не знам къде съм...-казах аз отново взирайки се в една точка.В този момент видях Ерика с чанти,явно се прибраше от пазар.Тя се обърна към мен и ме погледна,веднага се затича към мен
-Моника?Какво ти става?-започна да ме бута.
-Няма я..Няма я..-казаха аз.Бях изпаднала в депресия.Вече не знаех какво да мисля...не знам какво да правя.Нямах сълзи,който да изплача.Всичко се струпваше на мен.
-Кой?Какво ти става?Ставай.-каза тя, и ме задърпа за ръката.Качихме се в колата ѝ.Не знаех къде ме водеше.През целия път мълчах.Гледах в краката си.Спряхме някъде,беше ми познато,но не чак толкова.Тя слезе.-Ето сега идвам..-каза тя и ме остави.Духаше лек вятър и аз настръхнах от халдкия въздух.Чух Ерика да говори с някой.
-Моника...-дрезгав и плътен глас влезе в ушите ми.Камерън.Не знам каква е тази къща,за първи път идвах.С бавни крачки тръгнах към Камерън,а сълзите ми вече се спускаха по бузите ми.-Какво е станало?-попита той.Аз стоях и се взирах в очите му,той погали лицето ми с дланта си.Погледнах го.
-Мъртва е...-казах аз.И се сгуших в Камерън.
-Това каза и на мен!-каза Ерика.И ме посочи леко.
-Нека влезем..-каза Камерън и хвана ръката ми.Настанихме се на удобните дивани,а Кам беше до мен.-Хайде,Моника,кажи ми...-каза той и отново ме погали.
-Майка ми....тя..тя е мъртва..-казах аз.За секунди светът ми свърши....