The Impossible one 2

15

Той се доближи близо до мен.Видях,че очите са му по-тъмни от обикновенно.Той хвана китката ми.Стискаше я,а аз изкимтях от болка.
-Ако още веднъж ми се развикаш..!-каза той.Знаех как да го спра.Той все пак не е изрод,а е едно наранено момче.
-Кам..-казах аз и го погледнах жално.Той се взираше в очите ми,сякаш горяха.Наистина болката се усилваше,той стискаше ръката ми толкова силно.-Нараняваш ме.-казах аз и той ме погледна сякаш забих нож в гърдите му.Той пусна ръката ми и тръгна към колата си.Не се обърна нито веднъж.-Мразя те!-извиках и влязох вкъщи.
-Моника!-каза майка ми,но аз изтичах по стълбите.Започнах да хвърлям всичко,което  виждах.Не издържам повече всичко е на моята глава!Искам да ме няма!Тъкмо щях да се свия ма кълбо,но всичко потъмня...

Събудих се в бяла стая.Болница естествено.Не помня нишо,само как чупих неща и припаднах.Майка ми влезе в стаята.
-Миличка,добре ли си?-попита тя.Аз я погледнах и се усмихнах.
-Боли ме главата..Колко време спах?-попитах я и се опитах да стана.Успях.
-Два дни.Не спа много,очаквахме да спиш една седмица или повече.-тя седна на стола до мен.Тя се протегна и ме погали.-Мила,твърде много се напрягаш.Преуморена Си,затова си припаднала.-каза тя.Много добре знаех от какво съм припаднала.Гледала съм много филми.
-Искам да си ходя!-казах и станах махнах състемите на ръцете ми и тръгнах.Честно казано нямаше ми почти нищо,само доста ме болеше глава и бях доста слаба.Плюс,че съм много гладна.Излязох от стаята и видях Ерика и Стейси и...Ник.Какво прави тук?Изрод.
-Моника!-казаха и Ерика и Стейси,и ме прегърнаха силно.Погледнах Ник и то ми се усмихна перверзно.-Добре ли си?-попитаха ме те.На ръцете имах драскотини от счупването на нещата.
-Моля ви..спрете.Добре съм!-казах аз и се усмихнах.
Камерън
~Ретроспекция~
Не мога Да повярвам колко ме мрази.Думите се повтаряха в главата ми.Не исках повече да се занимава с мен.Виждам,че я наранявам,а аз не искам това.Тъкмо бях пред вратата си изваждайки ключа,когато телефона ми звънна.
-Ало?-беше непознат номер.Точно сега ли?
-Камерън,Стейси е!-чух как хлипа,тя плачеше.Сигурно се е напиша в някой бар!
-Какво искаш?-попитах я.Точно в момента не ми беше до тази кучка.
-Виж какво не съм ти се обадила да ми се заяждаш,а за да ти кажа,че Моника е в болница!-каза тя.Този път го каза съвсем спокойно,като леко подсмърчаше.
-Защо?-попитах,опитвайки се да се правя на спокоен.Бех пред вратата на къщата ми,чакайки отговор от Стейси.
-Припаднала е!Майка ѝ ми каза,че се е прибрала и е изтичала горе,чували са се счупвания на лампи и разни неща от стаята ѝ.След това майка ѝ се качила и я намерила с кървави ръце и паднала на земята.-каза тя.Дъхът ми спря,това се е случило след скандала ни.След като си тръгнах.Не можех да повярвам на какво е способна от ярост.
-Идвам веднага!В коя болница сте?-попитах я.
-Градската!-каза тя и затвори телефона.Не мога да повярвам,че за толкова кратко време Това момиче влезе под кожата ми и не може да излезе!