Sex Mania

2.9 °•Daddy.•°

УСТНИТЕ МИ се докосват до студеното стъкло на чашата с кларет и щом леко щипещата напитка промива раните от Ерик стискам очи и преглъщам. С трезво мислене и рационална преценка надигам алкохола в стаята за чистачи, чакайки заседателите на днешната конференция да се изнижат, за да мога да си взема кифлички от бюфетната маса в залата за обяд.

Не мога да повярвам как винаги, независимо колко забързана е крачката ми, призраците от миналото ме застигат, дали във формата на мъж разбил сърцето ми или такъв, който е разбил живота ми.

И преди да продължа да плувам в драма и да се самосъжалявам полупияна, някой натиска дръжката на вратата и прави опит да влезе. При това доста яростен.

-Господи, излизам.-простенвам и се изправям от мръсния пот, като забелязвам, че главата ми е доста замаяна от рубинения алкохол.

Само секунди след като прещраквам патрона на бравата усещам как бивам грубо избутана в тъмното пространство и залитам към един от шкафовете. Буквално не зная какво да си мисля и сърцето ми сякаш ще изкочи от стените на гръдния кош от внезапния удар под кръста.

Кой и какво по дяволите се случи току-що.

Единственото, което успявам да дочуя е накъсано, тежко дишане само на няколко крачки от мен. Не след дълго уханието на мъжки парфюм се слива със застоялата миризма на стаята и вече мога да се досетя с кого си имам работа.

Мамка му.

-Знаеш ли? Мислех, че поне след всички тези години поне си се научила как да не се криеш в килерите, когато трябва да вършиш съвсем други неща.-тембърът му е предизвикателен и игрив и мога да се закълна, че дяволските пламъчета в очите му блестят по-заплашително от всякога.

-Какво искаш?-задавам въпроса си с безупречно равен тон и изправям стойката си, при все че това ще ми даде допълнително кураж.

-Излишно е да ме питаш, принцесо. Желанията ми към теб никога не са се променяли и ти го знаеш.

Думите, които исках едва ли не да му изкрещя засядат в гърлото ми и страхът бавно започва да ме поглъща.

-Вече не съм онова малко и беззащитно момиченце, татко.- незнайно защо наблягам на последната част и застивам на място.

-Скъпа, вътрешно си все още толкова безпомощна и невинна, колкото беше и преди.  Себеотрицанието не ти отива.

-Ако ме извиниш обедната ми почивка свърши и трябва да се връщам на работното си място.- прекъсвам го и правя крачка напред, която в крайна сметка е безполезна.

-Не си познала. Все пак всеки се нуждае да "разпусне" малко. Няма да ти навреди.

Коленете започват да ме предават точно навреме, когато той обвива здравата си ръка около талията ми. Първичните ми инстинкти казват да извикам за помощ, но зная, че това няма да доведе до нищо добро.  Нито пък това, което само по себе си предстоше.

Без да му мисля сключвам краката си зад кръста му и решавам да играя по план.

Той ме поставя върху дървената масичка, така че гърбът ми да получи опората на студената каменна стена. Почти дочувам озверепялата му усмивка. Жаден е отново да ме усети.

Усмихвам се плахо преди да смеси устните ни в едно. Започвам да му отвръщам бавно и прокарвам пръсти през косата му, леко усуквайки я. Езиците ни се докосват и трябва да призная, че поне в това го биваше.

Пулсът ми се ускорява, когаго уаещам как издутината му нараства срещу деликатната ми зона. Едва не изпускам стон на удоволствие, щом той се притиска още повече в мен.

Всичко ескалира само за броени секунди и целувката става все по-страстна, а тялото ми по-възбудено.

Ръката му се плъзга изпод материята на блузата ми, преминавайки устремено през настръхналата кожа до добре стегнатия сутиен. Пръстите му стискат гърдите ми и той изръмжава от задоволство.

Не мога да му позволя да продължи, защото направи ли го, занам, че тогава самата аз няма да искам да спре.

Докато слиза с малки и влажни целувки по врата ми събирам смелост и поемам дъх. Следващият ми ход го поваля на земята, скимтящ и държащ достойнството си в шепи.

А аз мислено си благодаря за избора на такива хубави токчета днес.

Приклякам и се доближавам до ухото му.

-Тази игра се играе от двама. - прошепвам и го целувам по бузата като послушно дете. След което се обръщам и добавям- Татенце.

Без да губя повече време се изправям и отварям вратата.

Нокаут за звяра и точка за принцесата.

Жалко, че денят с изненади едва сега започваше.

А/Б
Здравейте прекрасни! Извинявам се за кратката глава, но реших да я кача в този вид отколкото да ви карам да чакате, докато отново реша да пиша. Засега ще се занимавам главно с преводи на други книги, но определено ще ъпдейтвам и тази. Надявам се да сте все още тук и най-вече да сте добре.
Адиос! <3