Sex Mania

2.4 °•Time to resurrect the past•°

-Не.-отговарям простичко, когато вече не усещах ритъма на сърцето му, срещу моето.

-Никого ли не видя?-скръства ръце пред гърдите си и сините му очи ме пробождат. Толкова е сериозен.

-Надявах се теб да попитам.Взимах си душ, когато чух шума, но щом излязох всичко беше така, а който и да е бил веднага е избягал.

-Някой друг има ли ключове за апартамента ти?

-Не. А и е взлом. Дръжката е напълно потрошена.-хвърлям поглед зад широките му рамене и се оглеждам внимателно. Имам чувството, че не сме сами.

-В такъв случай идваш у дома. И не приемам възражения, защото не можеш да останеш тук. Вземи си нещата и ела направо при мен.

Кимам му с немощна усмивка, нямам сили да споря. От друга страна, да му се натрапя също не е добра идея, но обстоятелствата ме притискат, а и часът е прекалено късен за да притеснявам Хейли.

-Но не мислиш ли, че е редно да се обадя на полицията?

През очите му преминава непозната за мен емоция и устните му се разтварят за отговор по възможно най-съблазнителният начин.

-Не. В никакъв случай не им звъни.- отвръща строго.

-Защо?-едва успявам да попитам и думата се изплъзва от устните ми като шепот.

-Ченгетата тук няма да ти помогнат. Най-добре е да смениш патрона и да си инсталираш аларма за сигурност.

Думите му ме карат да му се доверя, така все едно животът ми зависи от това.

-Ще мислим по този въпрос утре. Обещавам да ти помогна с каквото мога.

Усмихвам се, защото знам, че ако кажа нещо точно сега, без съмнение ще прецакам всичко.

Грабвам една черна чанта и събирам принадлежностите си от първа необходимост. Все пак ще остана там само за една вечер, въпреки това голяма част от съдържанието са просто документи и лични вещи.

Хвърлям последен поглед на всички стаи, откривайки липсата на дребни предмети, нищо важно. С въздишка правя опит да затворя вратата, но единственото, което се случва е да получа драскотина от аматьорски счупената брава.

Първото нещо, което обонянието ми долавя веднага щом вратата на съседа ми зейва, е уханието на току-що сготвена вечеря. За момент затварям очи, за да се насладя, а в следващия вече мога да видя маса за двама на свещи и се зачудвам дали не съм в рая. Опиянението ми обаче е прекъснато от дълбоко прочистване на гърло.