BEAUTIFUL/new project ; 2017

1.❀

Много рано сутрин,докато росата още не се в изпарила от тревата,улиците в Сеул бяха пусти.Аз взимах чаша с кафе от нас,затварях я с капачето й и тръгвах да се разхождам.Харесваше ми,защото можех да мисля на спокойствие.Минавах през централния парк.Наблюдавах всичко около мен и анализирах.Как всеки път дърветата имаха по-малко листа от вчера.Как есента убиваше живота и подготвяше животните за зимния период.Усещах студения въздух да навлиза в гърлото и дробовете ми и всеки път отпивах малки глътки от кафето,за да се стопля.

Забелязах как преди седмица започнах да виждам едно и също момиче да седи на една от пейките и да чете някаква книга.Не разпознавах заглавието й.Защо продължава да идва,след като е толкова студено?Може би си мисли,че ще ме види отново и отново.И наистина се срещаме.Погледът ѝ и днес бавно се покачи над ръба на страницата и се сключи а моя.Лека усмивка се формира на малкото ѝ лице.Явно ме е харесала.Мисли си,че бихме си подхождали,само защото и двамата обичаме да сме сами.Но това бе фасада.От джоба й стърчеше кабелчето на слушалките й.А от другата й страна имаше малък гланц за устни.Тя не идваше,за да чете.Идваше,за да се запознае с мен.

Един ден това момиче наистина събра смелост и щом ме зърна,треперещо се изправи.Но тя не бе "перфектната",затова още преди да си отвори устата,аз отпих глътка от кафето си,погледнах напред и я подминах.Тя се изкашля леко и чух стъпките й зад себе си.Колко ли неловко й е било. Но така е по-добре,отколкото да се разболее,за да ме вижда всяка сутрин.

След тази случка не я видях повече и това ме зарадва.Най-после отново бях сам и можех да гледам спокойно пейзажа,пред който тя стоеше на пейката си и го закриваше.

Веднъж забравих да си направя кафе и отидох до единственият "кофишоп",отворен по това време.Продавачката изобщо не се вписваше с атмосферата на малкото магазинче.То изглеждаше спокойно и уютно.Но вместо голяма жилетка о дънки,тя носеше спортен топ и клин.Косата й бе на опашка и очевидно пускаше любимите си парчета.Странни песни,от които ми се искаше да си тръгна по-бързо.Тя ми се усмихна и връщайки рестото,се наведе напред така,че да се очертаят женствените й черти.Но това не ме впечатли.Тя изобщо не бе "перфектната".По-скоро жадуваше мъжкото внимание и имаше прекалено високо самочувствие. Надменна и егоцентрична.Колко отблъскващо..

Никога повече не си купих кафе от там.

Времето захладня и вече не можех да се разхождам преди училище,пък и прекалено много ми се спеше.Затова директно тръгвах към гимназията,в която учех.Там имах доста приятели и момичета,които ме преследваха,а после ме обвиняваха,че съм им разбил сърцето.