BEAUTIFUL/new project ; 2017

9.🌙

Опитвах се да спра да мисля,но не можех.Опитвах се да ги отричам.Чувствата си.Исках да не са там и да не съществуват.Джин ми липсваше.И не толкова,че не го виждах,а просто ми се щеше да сме в добри отношения. Знам,че преди не изпитвах нищо ,но някак си след като започна да се държи толкова студено с мен,се почувствах сякаш чат от мен я няма.Странно е.

Не си говорихме от почти месец,когато се случи нещо,което промени всичко и ми даде шанса да поправя грешката си.Дори и аз не съм толкова злобна и лоша,колкото хората ме мислеха.

*през третия час на срядата*

Имахме час с класния си ръководител,затова никой не пазеше тишина.Всеки си правеше тяхното нещо.Забавно бе как всички бяхме разделени на групички.Разбира се аз бях със Сон Ми и още две момичета.Четирите често движихме заедно,но най-близка ми бе Сон Ми.

Ето,че учителят влезе и след като дълго време опита да ни привлече вниманието,накрая ядосано трясна дневника на класа в бюрото си .Учениците се стреснаха и го погледнаха опулено.

-Яа!Слушайте внимателно,защото няма да повтарям.-той си пое въздух дълбоко и започна да говори с висок и ясен глас.Леко дрезгав,заради мъглата разнесла се тази сутрин.Повечето звучахме ужасно днес.-Този клас..вие...не учите ли?!-скара ни се.-Всички сте толкова изостанали,че с учителката на "а" клас решихме да обединим сили.Нарекохме програмата "приятел-учител".Всеки от вас ще си избере по един ученик от "а" клас,за да им помага.Разбира се и другия трябва да е съгласен.И ще го направим още сега.Хайде,ставайте!-ние се гледахме учудено.Такова нещо никога досега не се бе случвало в училището,но колкото повече си мислех колко добре щеше това да се отрази на оценките ми,осъзнах и че Джин е в "а" клас.Всички момичета започнаха да се кикотят как ще поискат да са с един от групичката на Джин,назовавайки ги по имена.

Разбира се,че ще искат.Все пак забравям,че те бяха най-харесваните момчета тук.Ами,ако Джин не искаше да е с мен и избереше някое друго момиче..с което да учи.Трябваше да успея и той да ми стане партньор.Така щях да мога да поправя грешката си.Защото осъзнах,че и в мен имаше вина.Аз първа го отблъснах толкова пъти.А компанията му честно казано ме караше да се усмихна повече от тази на всеки друг.Колкото и да се дразнех,когато ми досаждаше,това донякъде и ми харесваше.

Учителят ни накара да станем и класът ни се запъти към стаята,където бе Джин и съучениците му.Сърцето ми биеше толкова силно и цялата треперех.Как щях да се изправя и да заявя името му пред всички.Щяха да си помислят,че го харесвам и съм като другите момичета,които му се сваляха,но те не знаеха нищо.И въпреки това,хората винаги са били такива.Не знаят какво ти се е случило,защо се държиш,както се държиш и все пак ще те критикуват и упрекват.Винаги ще съдят по обвивката.

Прекрачвайки прага на онази стая,тогава не знаех какво ме очакваше след този ден.Този ден наистина промени всичко.Една крачка към бъдещето,което никога не бях очаквала.

-Клас,посрещнете господин Че и учениците му.Може би повечето от вас се познавате.Вече ви обясних процедурата.-класната ръководителка на Джин говореше толкова мило,но аз дори не я поглеждах.Бях се втренчила в чина на Джин.Той не седеше сам,нито с някой от приятелите си.До него имаше някакво момиче.Косата ѝ бе изрусена и двамата си говореха нещо и се смееха.В началото той дори не ме бе забелязал.Скоро обаче надигна глава към мен и усмивката му замръзна.Сърцето ми натежа както никога досега.Приятелката му видя как се гледахме и замълча,но после той спря да ми обръща внимание.Продължи да си говори с нея,сякаш аз не съществувам.Сякаш не бях там.Стиснах ръката си в юмрук,усещайки как ноктите се забиват в кожата ми.Но не ми пукаше.Единственото което виждах сега бяха те двамата.Изглеждаха като влюбените двойки,които мярках по улиците,но от къде се появи тя.Изведнъж,разваляйки всичко.

Тогава осъзнах,че съм започнала да имам някакви претенции над него.Уж беше мой,а вече не е-така се почувствах.