BEAUTIFUL/new project ; 2017

7.🌙

Станах от масата и се престорих,че търся някакви книги, за да може той да си тръгне .Не схващаше ли намека,че не го исках около мен?

Наблюдавах го отстрани как сяда на мястото ми и започна да пише в тетрадката ми.Полудях!Как се осмеляваше?!Издишах бавно и спрях да гледам към него.Правех всичко възможно да изглеждам заета и,когато най-сетне той си тръгна,се върнах на стола си,за да видя какво е сътворил в МОИТЕ тетрадки.И останах наистина изненадана.Бе решил задачата без дори едно задраскване,което значи че му е било сравнително доста по-лесно ,отколкото на мен.А най-отдолу имаше малка бележчица.

номер:- - - - - - - -

За какво ми беше номера му?И щом се запитах този въпрос дочетох посланието.

в случай,че искаш частни уроци :)

-Не!-извиках ядосано на глас и цялата библиотека се обърна след мен.Потънах от срам и започнах тихичко да се извинявам.Метнах бележката към земята и скоро приключих ученето.Стегнах си нещата,грабнах раницата и се отправих към поредния час.Нямах търпение да се прибера.

~☆~

Тръшнах чантата на леглото си,а в ръка държах една доста голяма бисквита,която купих по път за вкъщи.

-Утре бе натоварен ден с преговори преди седмицата на тестове и нямах никакво време за губене.Трябваше да седна да уча отново,макар и да нямах никакви сили.Тялото обикаляше из стаята, докато хрупах бисквитата,но отказваше да слуша мозъка ми,който казваше "СЯДАЙ ДА УЧИШ!".След като привърших и последната си хапка,седнах на матрака и изсипах всички учебници от раницата,а върху тях изпадна някаква смачкана хартийка.Разгънах да видя дали е нещо важно преди да я хвърля и видях,че това е всъщност бележката от Джин.

-Тс..-явно е попаднала в отворената ми чанта,като съм я хвърлила уж на земята.-Упорит идиот!Ще кажеш,че си я омагьосал да падне вътре.

Стоях известно време,държейки я и не знаех какво да правя.Първият ми инстинкт бе да я хвърля отново,но винаги съм вярвала,че съдбата е нещо много силно.Замислих се,че може би това е някакъв знак.Не казвах,че с Джин ни е писано да се оженим,о боже,та аз дори не го харесвах.Но просто го приех като знак.Станах и я оставих на бюрото си,в случай че наистина ми потрябва,после се върнах да уча и така прекарах вечерта си-заспивайки над уроците.

~☆~

На следващия ден се бях събудила в отвратително настроение.Целият ми свят бе крив,а вренето бе някак по-светло от обикновено,което страшно ме изнервяше,когато съм в лошо настроение.Нямах никакво желание да ходя на училище и наистина съм била права.

След третия час,вече едвам издържах.Бях гладна,спеше ми се и не можех да се концентрирам по време на клас Вътрешно избухвах и гледах всички злобно.А за капак госпожата ни по корейски ме изпрати да разпечатвам някакви листи в библиотеката.Казах си, че всичко ще е наред и няма смисъл да се ядосвам.Така аз изпълних заръката й,но на връщане към класната стая,късметът ми реши да ме удари още по-силно.Почти стигнала до вратата,се препънах в идеално равната земя,а купът с листи се разпиля във въздуха.Бях толкова бясна,че исках да се разрева.Седях с наведена глава,защото очите ми се насълзяваха все повече.Как е възможно такива глупости все на мен да се случват,помислих си.Забърсах сълзите набързо и спрях да му мисля.Тръгнах да събирам листите и тогава видях позната походка.Джин вървеше срещу мен,а аз приличах на нищо.Косата ми бе на рошав кок,защото не ми се оправяше вкъщи,очите ми бяха зачервени от сълзите и все още блестяха,насълзени.Изобщо цялостно изглеждах ужасно.Погледнах го отчаяно.Бе единствения човек,който можех да помоля сега да ми помогне и предполагах,че ще е съпричастен, ала бях много сбъркала.

-Ще ми помогнеш ли с тези..-попитах го,седейки на коленете си,за дето бях паднала,а той с ръце в джобовете и студен поглед ме подмина,преструвайки се че не ме чува.Сърцето ми сякаш малко се счупи тогава.

Така става като имаш някакви очаквания от някой.Оставаш наранен.До вчера искат да си ти приятели и те преследват,а когато имаш нужда от теб ги няма.Изпаряват се сякаш никога не са били в живота ти.

Не знаех,защо заради един негов жест от вчера,бях останала с надеждата,че може би е свестен.Не беше!

Всички сте еднакви..всички.

Бавно подредих всички листи в купчинка,вдигнах ги от земята и тозу път безпрепятствено ги занесох на учителката.

Но бях разочарована.През целия ден си мислех как ме подмина като боклук.Защо го направи?И защо тогава се държеше така вчера?Явно му е било скучно и се е занимавал малко с мен,но бързо съм му омръзнала.Глупак!Как дори смеех да си мисля,че може да се различава от останалите.Няма такива момчета.Всички искат и мислят за едно-техните нужди да са изпълнени,а жертвите бяха без значение.Затова се бях отказала от идеята за приказна любов или поне за партньор,който ще те обича истински и ще е верен.Нямаше такова нещо.

По-добре съм си сама.Винаги съм била.

☽◯☾