6.❀

83 15 1
                                    

Не можех да спя.Не знам колко беше часът,но колкото и да стисках очи,сънят просто не идваше при мен.Чувствах се като пълен глупак.Джиуон сигурно ме мислеше за пълен идиот и ме мразеше или пък по-зле..за някой загубеняк и ми се присмиваше.Фактът,че ми отказа номера си означава,че не проявила и грам интерес към мен.Дори не съм я впечатлил с...о,Боже!Ама аз нищо не направих,за да я впечатля.Айш!!Какво да правя сега?!Да я поздравя ли като я видя или да се държа студено.

Винаги,когато игнорирам повечето момичета те ме нападат още повече.Но Джиуон е точно обратното на останалите.Тогава може би трябва да й покажа,че искам да сме приятели.Да,това ще опитам!Поклатих глава,съгласявайки се със себе си и гледах в тавана.Умувах още известно време и слънцето почти бе изгряло,когато съм заспал.

~☆~

-С кой си пишеш?-Хосеок попита Техьонг,но той дори не го чу и само се усмихваше в екрана.

-С поредната шматка..-думите се изплъзнаха от устата ми и всички ме погледнаха учудено.

-Какво е станало?обърна се към мен Намджун.

-Нищо.-бях доста изнервен и не издържах съм около тях,ако не исках да го обидя по някакъв начин.Имах гадния навик да си го изкарвам на хората,когато съм в много,много лошо настроение.-Тръгвам.-оставих ги на тревата в училищния двор.Често сядахме там,където имаше едно дърво,а Джимин понякога си носеше китарата и свиреше на нея.Не и днес,разбира се.Иначе щяха да се съберат "фенки" около нас и да се издразня още повече.

Тръгнах към библиотеката с цел да намеря нещо за четене,да се разсея или просто да се помотая.Но вместо това попаднах на друго.Джиуон беше седнала с куп учебници около себе си.

-Ахх..-издишах тежко и се опитах да се скрия зад единия рафт с книги,но нямаше такава нужда.Тя бе толкова вглъбена в ученето,че не повдигаше поглед от тетрадките.

-Джин оппа!

-Оппа!-тогава няколко момичета ме забелязаха и започнаха да ми махат.Джиуон веднага се огледа щом чу името ми и тъй като аз исках да избягам от онези,взех че се показах.Тя ме зяпна с вледеняващ поглед,а после,неочаквано се усмихна.Малка, но топла усмивка.След това продължи с работата си.Не исках да й досаждам или да й преча,но бе се сдържах и седнах при нея.

-По какво учиш?

-Алгебра.Бива ли те?-даже не ме поглеждаше.

BEAUTIFUL/new project ; 2017Where stories live. Discover now