BEAUTIFUL/new project ; 2017

18. ☆

Животът бе странно нещо. Джин все още не го разбираше.Нямаше представа как се беше влюбил в най-неочакваното момиче. Винаги търсеше перфектната, защото вярваше,че само някой висш ще може да спечели сърцето му. Но ето я и нея...Джиуон седеше пред него,пиейки кафето си, концентрирана върху тетрадката по история. Косата ѝ се спускаше от едната страна,а от другата бе сложена зад ухото ѝ. Харесваше му,че момичето можеше да се отпусне около него. Подразбираше се по начина по който устните ѝ четяха тихичко нещата,които пишеше,абсолютно изгубена и фокусирана върху явно толкова интересните исторически факти. Сякаш Джин изобщо не беше там.

Той се усмихна незабележимо преди да отпие глътка от своята чаша и да отгърне следващата страница по литература.

Джиуон изглежда, че забеляза това и надигна глава от учебниците.

–Какво има?

-Нищо,нищо.Учи.-той продължаваше да се подсмихва.

-Не обичам като правиш така.Кажи ми!-настояваше Джиуон.

-Просто се бях замислил за нас.-отговорът му обаче бе пряк и я стъписа.Не,тя нямаше да се изчерви,но кой не е нервен когато човекът с който споделя романтични чувства му каже нещо такова.

-За нас?

-Да. И как нещата се промениха след лагеруването..-те се спогледаха и изведнъж и двамата почувстваха как потъват в очите на другия.

След лагерът минаха още две седмици преди Джиуон да започне да допуска Джин в живота си. Не искаше директно да натрива в носа на Джънгук, че с Джин може би ще излезе нещо,въпреки че бившият ѝ бе напълно наясно и заявяваше,че няма против.

-Не ми напомняй.Кракът ми още се лекува.-Джиуон се засмя,спомняйки си колко нелепо бе падането ѝ. 

-Поне се оказа, че не е счупен.

-Да,но болеше ужасно.Добре е,че ти ме носи тогава.Наистина се чудя как не се измори.

-Лека си.-Джин заяви съвсем сериозно или поне опитваше да изглежда сериозно,криейки нуждата да се ухили детински.

-Кого се опитваш да заблудиш?!-тя протегна ръка,за да удари рамото му игриво,преди да се изкикоти. Понякога не можеше да се познае,когато е с Джин. Ставаше по-мекошава от обикновено, а най-ужасното бе, че ѝ харесваше да се чувства и държи така. Вероятно, защото никога не го е изпитвала преди.