BEAUTIFUL/new project ; 2017

5.🌙

Беше почти три часът,а аз лежах с лаптопа си и слушах музика.Знаех,че трябваше да започна да се приготвям,но нямах никакво желание.Както и избор.Нямах избор.Бе ми отнет от Сон Ми,в мига в който започна да ми се умилква и да ме моли.

-Защо се съгласих..-изпуфтях.Мразех да ме карат да ходя някъде насила.Или да правя нещо,което не искам.Обичах да си седя вкъщи и да си правя моите неща.А,когато съм в настроение разнообразявах.Може би бях малко скучна,но това ми харесваше.

Станах от леглото и си облякох първите дрехи,които видях.Една розова блуза,която ми бе любима.Якето си,дънки и раница. Пуснах си косата,тъй като вкъщи винаги я държах на странен кок,измислен от мен самата.Леко я пооправих с ръка,пръснах си парфюм с аромат на лавандула;обожавах го,и излязох.За щастие отидох на време да взема момичетата и така четирите тръгнахме към киното.

-Можеше да се нагласиш поне малко.-разбира се,Сон Ми не издържа без да коментира небрежния ми външен вид.

-Така ми е удобно.-протестирах аз в своя защита.

-Ох,непоправима си.

~☆~

Срещата премина доста скучно,бих казала.Или поне за мен,понеже не говорих почти с никой.Момчетата,които очаквах бяха там.Имаше един двама свестни,но пак не беше гаранция.А на мен ми се наложи да седя до Джин,вместо до приятелките си,които ме зарязаха,за да се наместят до хубавите момченца.Това още повече ме ядоса,но Джин бе някак мил.Момичетата казват,че е сладур,но е прекалено арогантен,само че на мен ми се стори доста нормален.Някак си..погледнато от страни,двамата си приличахме.Той също не изглеждаше да се наслаждава на срещата.Разбира се, и от него останах изненадана.

Тъкмо щяхме да се разделяме с тях,когато той дойде към мен.За щастие стоях от страни и никой нищо не чу.

-Беше ми приятно да седим заедно вътре.-усмихна ми се и аз отвърнах със същото,защото не мислех,че ме е забелязал.-Може ли..номера ти.

-Ъм..-наистина молбата му бе неочаквана.Или е добър актьор и е прикрил,ако ме е харесал или бе женкар като останалите и съм му станала интересна.Не знаех,че като игнорирам момчетата,това ги привлича.Надявах се на обратния ефект.-Не,съжалявам.-усмихнах се,доколкото можах,защото ми станах гадно за него,но беше по-добре да е наранен той,отколкото аз.

После те си тръгнаха,както и ние.Обърнах се един път и видях как момчетата се смееха и коментираха всичко станало досега,а той стоеше настрани и гледаше надолу.Дали бе заради мен или просто не е бил в добро настроение?

-Какво те попита Джин оппа?Не мисли,че не видях.-Ън Би направо ме нападна.Знаех,че е луда по него,но не бях аз виновна.

-Пита ме колко е била водата,от която и той пи.Искаше да я плати,защото седяхме заедно.

-Да.Ти ме изпревари,и накрая Джънгкук зае другото място.

-Ън Би,ако те харесваше,мислиш ли че нямаше да намери начин да седнете двамата.Или да ти поиска номера.-щом казах последното се подсмихна и се отцепих от групата.-Трябва да тръгвам.

-Къде?-попита разочаровано Сон Ми.

-Имам работа.Чао!-махнах им,пъхнах ръце в джобовете на якето си и се запътих към близкия "кофишоп".Обичах да сядам в едни от тези малки кафененца,защото бе толкова уютно и пускаха приглушена музичка. Можех да седя и да чета или да пиша нещо.Или просто да се наслаждавам на спокойствието.

Защо продължавам да се усмихвам?Май Джин не беше толкова лош...не!Всички са еднакви.Просто е искал да види дали ще се получи с мен и удари на камък.Негов проблем.

Мразех факта,че един малък жест на момчетата може да ни замае главите,но аз нямаше да си позволя да се поддам.Пък и никога не съм чувала нищо положително за него.Как можех да се доверя на някой,само защото ми иска номера?Това не е гаранция,че не е играч като приятелите си.

☽◯☾