BEAUTIFUL/new project ; 2017

8.❀

~ако някой не разбира твоето мълчание,едва ли ще разбере и думите ти~

Най-после!Успях да си го върна,задето все се държеше зле с мен.Най-после успях да се реша и да сложа край на,каквото и да е имало.Опитах се,но тя просто явно ме мрази или не ме харесваше,затова и нямаше смисъл да правя повече опити.За миг бях помислил,че може би има малък шанс тя да е моя ангел,но вместо това се оказа дявол.Демон под странна и неутрална маска.Оказа се фалшива като всички останали.

Помня как ме гледаше с насълзените си очи и ме помоли за помощ,но аз я подминах.Точно както тя подминаваше мен.

Надявах се да ми се обади в онази нощ или да ми пише,но тя не го направи.Сигурно бе захвърлила бележката с номера ми като боклук.Като опция,която не й допадаше.

А когато вчера я видях на земята,първата ми идея бе да отида и да й помогна.Запитах се защо плаче.Но после просто се случи.Игнорирах я сякаш не съществува.И тя наистина вече не съществуваше за мен.Изтрих Джиуон от съзнанието си изцяло.Просто едно момиче.Някоя,която не си струваше и прашинка от вниманието ми.

След като се почувствах рака свободен,можех отново да спра да се правя на готин тип или да се опитвам да й се харесвам.Спря да ми пука дали ще ме види по коридорите и дали косата ми е добре.Бях себе си-отблъскващия всички момичета тип,а вече дори и нея.

~☆~

Аз и Джимин останахме в един "кофишоп" близо до училище,след като приключихме с часовете.Този път не се прибирах с Джънгкук,защото нямахме никакви тренировки и реших да използвам свободното си време.Аз си взех лате,а той някакъв шейк и седнахме.Стените бяха в синьо и жълто,нарисувани на разни фигури.Доста естетично.Всеки предмет бе на мястото си,всяка чаша,стол,всяка лампа,всичко.

-Ходи ли ти се на кино уикенда?-попита ме Джимин.

-Не знам.Трябва да си помисля.Но сигурно ще ми се ходи.А другите ще идват ли?

-Повечето отказаха,само Йонги беше съгласен.

-Ясно..-отпих си от кафето и се втренчих в чашата.Приличаше много на тази,която си мъкнех рано сутрин в парка преди.

-О,Сон ми-ши!-Джимин поздрави някакво момиче,което тъкмо бе влязло.Разпознах името,но не се обърнах,защото като цяло не ме интересуваше.-Джиуон нуна,здрасти и на теб!-той се усмихна чаровно,очевидно на Джиуон.Когато чух,че е там настръхнах,но пак не се обърнах.-Хьонг,това не е ли момичето,което харесваше.