BEAUTIFUL/new project ; 2017

10.❀

broken hearts

Днешният де бе наситен с прекалено много моменти.

Най-хубавия бе,когато госпожата ни обяви,че ще имаме нова ученичка.

Аз си седях на чина сам,защото Джин бе до Шуга.Двамата играеха някаква глупава игра и искаха да седят заедно днес.Останах сам,но изобщо не ми пречеше.И без това бях в настроени,в което исках да остана с мислите си.И естествено те ме отвеждаха при Джиуон отново и отново.

Учителката ни влезе,но имахме час на класния и не обърнах внимание,докато не се спомена името на новата ученичка,която току-що влезе.Дори нямаше да се обърна,за да я видя,ако не бях чул името ѝ.

-Парк Бом Су. Представи се на новите си съученици.-това леко нетипично име,на момичето от детството ми.Щом я съзрях,не можех да повярвам,че тя седеше пред мен.

-Здравейте всички!Аз съм Парк Бом Су. Преместих се тук от Америка и се надявам,че ще се грижите за мен добре.-говореше като онези супер мили и сладки момичета,бе толкова променена и същевременно аз виждах детето в нея.Малката Бом Су,с която играех на площадката до нас.-Оппа!-тя ме забеляза и дотича с усмивка към мен,прегръщайки ме.Всички ни зяпнаха,с възклицания. Бом Су седна до мен,държейки ръката ми и започна да говори ужасно бързо,че дори не чух какво каза в началото.

-Липсваше ми.Господи,знаех си,че ще си тук.Знаех си,че пак ще се срещнем.Каква съдба,нали!

Така се заговорихме,че не се усетих как учителката ни обясняваше нещо за другия клас.И ето,че "в" клас влезе от нищото. Учителите се поздравиха и започнаха да говорят за някакъв проект,за който аз и Бом Су не бяхме чули.

-Дано да се падна със Сон Ми!-прошепна Техьонг.

-За какво говорят?

-Оппа,ще трябва всички от нашия клас да помагаме на един ученик от другия в ученето.Не избирай момиче,става ли?-Бом Су ми се усмихваше така ярко,че почти стопли сърцето ми,но не за дълго.Знаех кой е от "в" клас.."Джиуон.

Скоро те влязоха,а тя стоеше там със студения си поглед.Изведнъж се почувствах като статуя и не можех да мръдна.Опитах се равнодушно да продължа разговора с Парк Бом Су. Докато се осъзная тя стисна ръката ми още по-силно и Джиуон ни видя.Казах си,че това е перфектна възможност да я накарам да изревнува и започнахме да се смеем и да си говорим,но през цялото време усещах погледа на Джиуон върху нас.

-Е,изберете си помощници!-каза господина на "в" клас.

Всички момичета искаха да са при мен или при някой от останалите момчета,но само аз им отакзвах.Наистина сме известни...Не,че този факт ме радва.

Когато всеки си намери помощник,само Джиуон не знаеше към кой да се обърне.Бяхме останали аз и Джънгкук.Тя гледаше надолу през цялото време и не знаеше какво да каже,когато госпожата ни я пита кой иска да я обучава.

Бом Су се сприятели с някакво момиче и ме гледаше,правейки намек да оставя Джиуон за Джънгкук.

-Аз искам да ѝ помагам,госпожо!-Куки радостно вдигна ръка и Джиуон погледна стреснато.

-Ти..?-тя започна да заеква,а той се доближи към нея.Ядосано леко се надигнах от стола,но щом Бом Су ме погледна се върнах на мястото си.Дишах тежко.

-Да!Мисля,че ще се разбираме чудесно.

-Тогава е решено!-каза господина на "в" клас.-Е,нека работим здраво над проекта си и да видим добри резултати.

Защо Джънгкук?Защо той се усмихваше така на Джиуон?Защо ѝ предложи...защо тя не каза нищо?Защо не каза,че иска мен...