BEAUTIFUL/new project ; 2017

19. final

-Не мога да повярвам,че ме зарязваш.-оплака се Сон Ми по телефон, докато говореше с Джиуон,която не спираше да се смее на най-добрата си приятелка.

-Съжалявам!-каза тя, хленчейки- Но,хей!Така ти се пада, след като го излъга,че искам да отида на кино с него.

-Да, но обеща на мен и не мислех,че наистина ще ме зарежеш заради него.

-Кармааа.- Джиуон злорадстваше,оправяйки тоалета си,а телефона ѝ бе на бюрото пуснат на високоговорител. Тя и Сон Ми обсъждаха ситуацията как Джиуон вместо да отиде на кино с нея и да гледат филма,за който се бяха уговорили, всъщност я бе заменила с Джин.

-Добре,добре. Откакто сте заедно мисля, че ще получа диабет,защото постоянно сте пред очите ми, сладки и влюбени. И досадни!

-Полека..дори не сме официална двойка и не праивм нищо "сладко" нито пред нито пред никой друг.

-Ами малките ви срещи преди и след училище в онова кафене или когато се държахте за ръце в библиотеката.

-Ти защо изобщо знаеш тези неща?

-Случайно бях там!-оправда се Сон Ми, ала не звучеше никак убедително.

-Повярвах ти.Както и да е.Трябва да затварям.

-Добре.Тичай при своя принц и ме остави да гния сама,самотна,с празнина в сърцето си..-приятелката й симулираше доста добре.Може да се пробва за актьорската.

-Горката!Тънеща в легло,което е със сигурност натрупано с храна и лаптоп готов за маратон филми.-извъртя очи Джиуон,защото я познаваше прекалено добре и тази отказана среща въобще нямаше да й се отрази зле.

-Тц...това бяха спешни мерки.Затварям!

-Чао.

Джиуон се изкикоти колко нелепо се държаха,но затова се обичаха.Момичето се огледа за последен път в огледалото преди на вратата да се позвъни. За щастие леля ѝ беше на работа и нямаше кой да ѝ се подиграва,че я взима момиче. Под подигравки, разбирайте вечно сръчкване в ребрата и намигвайки,разменени погледи на масата между родителите ѝ и безброи въпроси. Джиуон щеше да пропусне всичко това.

Дългокосата отвори, сияеща усмивка изписана на лицето ѝ.

-Здравей.- Джин каза,но сякаш почти го прошепна,зает да я оглежда. Естествено, че Джиуон почувства онова топло чувство на гордост,че е привлякла вниманието му, ала се бореше с инстинкта си да го перне по рамото и да пита къде зяпа. Сега обаче нещата седяха различно. Те бяха двойка. Той имаше право да зяпа..донякъде. Тя все пак го удари леко. - Хей! Лицето ми е тук!