BEAUTIFUL/new project ; 2017

15.🌙

Съдба,съдба,съдба. Съвпадение,съвпадение, съвпадение!

Крещях си на ум,осъзнавайки какво се случва.Нямаше как да ми се случва.Не го вярвам.

-----

Лятото бързо бе дошло,а отношенията ми с Джин бяха на спадове и повишения.Той и Бом Су бяха скъсали и виждах колко е наранен,защото тя скъса с него.Нормално е,личеше си колко я обичаше.Аз и Джънгкук все още бяхме заедно,макар че чувствата ми към него станах повече приятелски,отколкото любовни.Разбира се,нямаше как да му кажа това.Куки толкова се стараеше,винаги беше до мен,споделяхме си толкова неща.Не исках да напуска живота ми.Но просто..целувките намаляха,най-вече защото често се правех че не осъзнавам,че иска да ме целуне или пък тръгвах бързо преди да ме прегърне.Намирах си оправдания да се измъкна.Той очевидно разбираше какво се случва и спря да се опитва.Понякога го целувах по бузата,но само това.

Знаех,че може би го наранявам,но сметнах,че след като той не пита защо се държа така,явно е съгласен да бъдем..както бяхме.

През лятната ваканция няколко пъти му отказах да излезем,но единият от тях доведе до събитие,което беше повече от съдбоносно.Не можех да си обясня как.

----

С най-добрата ми приятелка Сън Ми решихме да си организираме малко пътуване до Пусан.Това бе друг град в Корея,където за учудване и двете не бяхме ходили.Родителите ни ни пуснаха сами,след като Сон Ми вече имаше 18 години и не се тревожеха.А и щяхме да отседнем в малък хотел,който братовчедка на майка й държеше.Така нямаше да имаме никакви проблеми.

Стегнахме куфарите си,тъй като щяхме да останем за три дена.Три прекрасни дена,които да разнообразят лятната ни ваканция.

Бяхме вече на гарата и чакахме влака.Джънгкук естествено се държеше загрижено.

Куки♡<Обади се като пристигнете!Безопасен път.Обичам те♡>

Джиуон~<ще звънна.не се притеснявай за мен,приятно прекарване с брат ти>

Куки♡<не ми изпрати сърце нито каза обичам те...>

Джиуон~< ♡ >