BEAUTIFUL/new project ; 2017

16. ☆ защото ни е било писано [част 2]

-Пусни ме,вече.Изморен си.-Джиуон се чувстваше виновна,че Джин трябваше да я носи на гръб.А вече вървяха почти три часа.И въпреки,че бяха спрели два пъти,момичето бе наясно,че не е лека като перце.Нямаше как той да не е изтощен.

-Не!

-Знаеш ли.По-упорит си и от мен.-Джин се засмя на коментара.-Ако не ме пуснеш,ще те накарам.

-Ако спрем за малко,ще престанеш ли да мърмориш?

-Да.-тя се подхили, самодоволна, че е постигнала целта си. Джин внимателно я сложи да седне на един камък и после се настани до нея.

-Как е кракът?

-Боли.Подул се е.Мисля,ще е счупен.

-Аз съм виновен.-той погледна надолу към земята,за да не срещне очите на Джиуон,които се ококориха.-Аз те притесних и ти залитна,заради мен...

-Хей,не е вярно.Винаги съм била най-непохватния човек на Земята.

-Но..

-Шшш!-тя размаха пръст пред устата му,но не го допря.-Погледни небето.

И двамата се обърнаха към бощния свод,посипан със звезди.Бе повече от приказно.Макар и да бяха далеч от лагера и сами в гората,такава красота компенсираше всичките проблеми.

-Невероятно е.

-Веднъж да сме на едно мнение.-усмихна се несъзнателно Джиуон.

-Явно не си толкова лоша...-след малкия им спокоен разговорм,настъпи тишина.

Тя потъркваше длани, гледайки във всички посоки. Един въпрос се въртеше в главата й и не я напускаше.

Защо?

Защо?Трябва да знам.

-Джин..?
-Мхм?

-За-защо м-ме целуна?Лятото.

-Помня кога се случи,спокойно.-той отговори доста по-бързо от очакваното.-Няма как да забравя.И причината е...просто исках.Исках да те целуна.Това е.

-На човек не му се приисква да целуне непознат просто ей така.

-Ъм.Ние не сме непознати.За бога,цялата минала упебна година ти и аз...-Джин прехапа език, без да продължи изречението си.Вече се беше издал прекалено много.

-Какво?Не си говорехме и се подминавахне неловко по коридорите.Това не е приятелство.Така правят непознатите.