BEAUTIFUL/new project ; 2017

17. ☆

Беше доста късно вечерта,когато двамата бяха близо до лагера и се чуха гласове да ги викат. Няколко светлини на фенери преминаха през клоните на дърветата.

-Тук сме!- извика Джин и групичката от момчета,заедно с учителката им бързо ги достигна.

-Какво правите тук?Защо не се върнахте?-жената се запъваше, защото имаше прекалено думи за избълване. - Знаете ли колко..

-Госпожо,всичко е наред. Важното е,че намерихме обратен път. Паднахме в ядна яма до брега на реката и Джиуон си счупи крака.

Преди който и да реагира, Джънкук избута тълпата и погледна осъдително Джиуон,която бе все още на гърба на Джин.Той протегна ръка към коляното ѝ,където бе подуто и тя изсъска от болка,дърпайки крайника плътно към нея.

Джин наблюдаваше странните взаимодействия между двамата, но най-неловко стана,когато погледът му се срещна с този на Джънкук.

-Дай я в мен.-каза сериозно момчето, кръвта му гореше от ярост и ревност,че неговата приятелка бе прегърнала друго момче

-Няма смисъл, ей сега се връщаме в лагера.

-Носил си я по целия път, вярвам,че си изморен.- имаше нотка на дразга от страна на Джънкук, но и Джин не отстъпваше.

-Изобщо не я усещам да ми тежи.

Джиуон знаеше какво трябва да направи,дори и да не искаше. Чувстваше се зле за Кук. Тя леко се отдръпна от гърба на Джин, за да може да го погледне.

-Кук ще ме носи. Ти си изморен. - тя използва ръцете си, за да се избута и от поддръжката на Джин, тя се озова в ръцете на Джънкук,който се наведе до ухото ѝ прошепвайки :  "Добре ли си?"

-Мхм.-тя се усмихна,ала си личеше,че Кук е разсърден.

Суматохата не успя да притъпи лошо чувство,което Джиуон имаше,когато Джънкук стегна захвта си около нея. Поне като беше качена на гърба му нямаше да се наложи да го погледне в очите,но момичето знаеше,че ще се случи скоро. Всичко в него крещеше колко неудобно се чувстваше и тя можеше да долови нервността му.

-Кук, става ли да говорим някъде?Само двамата?-попита го тя тихо, навеждайки се близо до ухото му. Такъв интимен жест между толкова далечни хора.

-Да. Госпожата ни накара да опънем палатки. Докато другите са в тях, можем да идем в бунгалата.