ТИАНА

Бавачката

Няма да повярвате какво ми каза мама! Каза че повече няма да ме оставя сама вкъщи, и че ще имам бавачка. Попитах я защо вече няма да ме оставя сама, тя ми отговори:

- Тиана, микровълновата не може да се отваря. Така, бавачката ти се казва Памела, тя ще те гледа от десет до пет часа, ти само трябва да кротуваш докато си тръгне. Ясно?

- Да, мамо! - отговорих аз.

- Добре, десет без петнадесет е, след малко ще дойде бавачката ти. - извика мама радостно.

Аз не казах нищо, отидох в дневната да си играя с кученцето ми Флъпи. След малко мама дойде, вдигна ме и ме занесе при вратата. Тя каза:

- Е, да посрещнем твоята нова бавачка!

- Урааа! - казах аз намръщено. Така де за какво ми е бавачка?

Памела почука на вратата, мама отвори. Те си стиснаха ръцете и мама ми каза:

- Тиана, това е Памела, но ти ще я наричаш кака Пами!

- Какво! Но тя не ми е кака, нито е Пами.

- Да, но ти ще я наричаш така защото та е по - голяма от теб. - прошепна ми мама.

След това те си говориха а аз гледах телевизия. На мама и се наложи да тръгва за работа, след като тръгна Памела дойде при мен и каза:

- Тиана, нали? Добре, аз ще съм в дневната, ти не ме прекъсвай освен ако не се удариш или не събориш нещо! Ясно?

Аз се съгласих и отидох да си играя с моето летящо пони. Беше ми много забавно докато понито не падна върху Памела. Тя стана от дивана взе понито и каза:

- Стига толкова понита за днес! - тя заключи понито в шкаф до който аз нямам достъп. Памела ще си плати за това.

Докато мислех как да й го върна тя отиде до банята, остави си телефона на масата в хола. И тогава ми хрумна. Излязох на двора с Флъпи носейки телефона на Памела. Понеже мама и тате вече крият инструментите от мен нямаше как да изкопая дупка, но тогава се сетих че имам дресирано куче. Казах на Флъпи да копае, той изкопа дупка и аз зарових телефона на Памела в нея. Да видим сега дали ще ми взима нещата. Тя излезе от банята, видя че телефона й не е на масата и веднага ме попита:

- Къде ми е телефона?

- Не знам! Където си го оставила там е! - отговорих и аз.

Тя ме изгледа съмнително и започна да търси. А аз се опитах да си взема понито, покатерих се на рафтовете, но явно бях много тежка и те се счупиха. За щастие паднах върху моят стол барбарон. Не успях да си взема понито, все още исках да си го върна на Памела. Не сещах друго освен Флъпи да й нагризе обувките, взех ги но толкова много миришеха че чак Флъпи избяга. Трябваше да измисля нещо друго, затова докато тя търсеше в банята я заклучих. След това си играх Флъпи в моята стая, чух че мама се прибира, бързо изтичах, отключих Памела и слязох в дневната. Мама влезе, аз се втурнах към нея да я гушна, и Памела слезе, мама я попита как е минал денят, тя отговори че е минал добре, мама попита и мен и аз отговорих същото. Сигурно ще си кажете защо не казах на мама че Памела ми е взела понито, защото ми харесва да и спогаждам номера. А относно телефона й, ще трябва да си купи нов. :)