ТИАНА

Чаеното парти

      Мама чистеше навсякъде като луда. Беше делничен ден, а тя не е на работа. Това означаваше че Памела няма да идва. Урааааа!

  Попитах мама защо чисти толкова, тя ми отговори че идват гости. Обичам когато ни идват гости, винаги ми донасят по нещо сладичко. Обичам гостите, но не обичам тези гости като: Холи Ейдънс и детето й Джери Ейдънс.

 Те стояха на вратата, изглеждаше, че мама и госпожа Ейдънс са се сдобрили след онази случка с калта в лицето на госпожа Ейдънс. Но аз не съм се сдобрила с досадния Джерми. Явно съм направила нещо много лошо, та мама да ме наказва по този начин.

  Седнахме в дневната и госпожа Ейдънс ми даде шоколад. Усмихнах се фалшиво, сложих го в джоба на рокличката си, мама ми каза да отида с нея до кухнята за да й помогна да донесе сладки и чай. Тя започна да слага сладки в една голяма чиния, аз я попитах сърдито:

- Какво правят те тук?

- Реших, че да се караме не е хубаво, за това ги поканих на по чаша чай, за да изгладим отношенията по между си.

- Какво общо има ютията с това? Трябва да им изгладим дрехите ли?

- Не, Тиана като пораснеш ще разбереш. А не е лошо и ти да изгладиш отношенията си с Джери.

- Още не разбирам какво общо има ютията с това.

- Просто занеси сладките на гостите ни.

 Тръгнах към дневната, спрях се при кошчето до вратата, извадих шоколада даден ми  от госпожа Ейдънс и го пуснах в кошчето. "Кой знае какво са сложили вътре" - помислих си аз и се запътих отново към дневната. Оставих чинията със сладките на масичката, когато някой позвъня на звънеца.

- Тиа, ще отвориш ли моля те. - чу се мама от кухнята.

Отворих вратата и отново я затворих, мама дойде с един поднос с чаши и чайник, остави го на масичката и попита:

- Кой беше?

- Амии...

- Тиа колко пъти съм ти казвала да не затръшваш врата на пощальона. - мама отвори отново вратата. - О, Памела здравей!

- О, извинете да не съм се объркала, вие сте си вкъщи...

- Не, не си спокойно. Искаш ли да се присъединиш към нас? - каза мама и посочи към госпожа Ейдънс.

- Добре. -  каза Памела и влезе вътре.

Страхотно. Първо Джери сега и Памела, просто супер.

 Мама, Памела и госпожа Ейдънс си говореха, а аз  си играех с Флъпи на килима.

- Тиа, защо не отидете да си играете с Джери отвън? - попита ме мама и посочи с глава градината.

Ние излязохме, няколко минути седяхме и не казвахме нищо.

- Е, какво ще правим? - попита той с дразнещия си глас.

- Не знам, може пак да те бия на народна топка. - отговорих аз и се засмях.

- Онова не се броеше. - измрънка той.

- Топката все пак те удари така че.

След малко дойде Флъпи и започне да лае по Джери. Ето дори и той не харесва Джери.

- Назад глупаво куче.

Той как нарече кучето ми?

- Ти какво каза?! Ти нямаш право да обиждаш кучето ми, това, че не те харесва си е твой проблем.

- Леле, приличате си. И двамата не спирате да лаете. - каза той като извъртя очи нагоре.

Сега чашата преля.

- Флъпи, дръж. - казах на Флъпи и той се втурна към Джери и го захапа за крачола на дънковия си гащеризон. Флъпи започна да дърпа Джери, а той не спря да пищи. Другите явно не са ни  чули, защото се смееха доста силно. При тях нещата вървяха добре, а при мен още по -добре. След като се насмях хубаво казах на Флъпи да пусне крачола на Джери. - Сега ще обиждаш ли кучето ми? - попитах аз със скръстени ръце.

Той не отговори нищо, само ме замери с кал. Историята пак се повтаря. отидохме в задния двор, където никой няма да ни види и започнахме войната. Топки кал отново хвърчаха навсякъде, но този път аз бях подготвена с маркуча. Целите ни дрехи станаха само кал. Тъкмо загребвах малко, когато една топка кал ме удари по челото и аз паднах по гръб, Джери дойде при мен с топка кал в ръка и каза:

- Изглежда този път аз печеля.

Не можех да стигна маркуча, но тогава се сетих и казах:

- Не съм сигурна. Флъпи, дръж! - Флъпи се показа иззад един храст и се затича лаейки към Джери. Той беше малко пораснал и лаят му беше малко по силен. Джери изпищя и започна да бяга, но Флъпи го догони и пак го захапа за крачола.

- Флъпи, пусни. - казах аз и отидох при Джери. - Сега кой е победителят?

Той стана и се втурна да бяга към къщата си. Аз измих Флъпи с маркуча, защото мама не обича той да оставя следи по пода. Измих и себе си. Видях че всички си тръгват. Отидох при мама.

- Тиана, къде е Джери? - попита ме тя.

- Прибра се. - отвърнах аз. - Беше права, сдобрихме се.