ТИАНА

Отидохме на цирк

     Вече е пролет. А, всяка пролет в моя град се организира цирк.

    Беше петък след обед. Аз се оправих набързо, защото нямах търпение да отидем на цирка. Всяка година и нови много интересни и забавни неща, освен клоуните, те са страшни.  За жалост не можехме да вземем Флъпи с нас, защото в цирка не се допускаха животни заради другите животни, които правят номера. Бях планирала да отида зад сцената, за това си взех чанта с няколко банана за маймунките, щях да взема храна и за другите животни но щях да стана много подозрителна.

  Когато стигнахме при цирка аз онемях. Беше толкова красив с всички тези светлини и шарки, ала нищо от това не може да се мери със захарния памук. Веднага отидох при мама и я помолих да ми вземе. Мама ми взе захарен памук, а след това дадохме билетите. Вътре беше по-красиво и от отвън, но първо ми се наби на очи щандът с карамелизираните ябълки. Знаех че мама няма да ми позволи да си взема след захарният памук. Седнахме по местата си и след минутка шоуто започна. На сцената излязоха първо тигрите. Бяха много хубави, имаха златни папионки на вратовете си, а номерът им беше скачане през огнени обръчи. След това излязоха клоуните със своите номера, трети бяха мечките, след това лъвовете и после бяха сладките маймунки. Водещият обяви кратка почивка.

  С мама решихме да отидем до тоалетната. Имаше дълга опашка пред тоалетната, на мама и звънна телефона, тя започна да говори, разговорът продължи дълго време, а опашката пред тоалетната не мърдаше. Започна да ми става скучно, и тогава видях врата, в която влизат и излизат клоуните, знаех че тази врата води зад сцената, опитах да я отворя но беше заключено. Видях една кутия на колелца, за щастие тя беше празна и аз влязох в нея. След малко кутията започна да се движи, явно някой беше започнал да я мести. Гледах през една дупка, когато изведнъж стана тъмно, след това кутията спря. Аз се показах отвън, бях се озовала в съблекалнята на един клоун. Идваше ми да изпищя с цяло гърло, не от радост а от страх, страх ме е от клоуни, но щяха да ме чуят. Но имах друг проблем, щяха и да ме видят. За мой късмет в тази съблекалня имаше малки детски костюм, перука и червен нос на клоун, на гърба на костюма пишеше нещо, но аз не мога да чета . Облякох го набързо, излязох от съблекалнята, разбира взех моята чанта с банани, тръгнах по някакъв коридор и си озовах при животните. Очите ми светнаха. Бях в стаята с мечките, много набързо излязох от тази стая. Имах късмет и следващата стая в която влязох беше тази с маймунките. Извадих един банан и го дадох на едната. В стаята влезе един мъж и ми каза:

- Дейзи, тук ли си била. Хайде, нуждаем се от теб на сцената.

Аз не знаех какво става, този мъж просто ме хвана за ръката име отведе на сцената с всичките клоуни, беше като кошмар. Видях мама, беше притеснена и обикаляше навсякъде, изглеждаше че търси нещо. Когато ме видя тя замръзна и веднага тръгна към мен тичешком. Дойде на сцената при мен и застина, лицето и стана розово и след това каза:

- Ъъъ...

Мама погледна гърба ми.

- Ъ. На малката Дейзи и се появи ангажимент, извинете ни.

С мама отидохме зад сцената, съблякох костюма на клоун и след това мама каза:

- Дано имаш добро обяснение за това.

Отидохме в публиката. Да догледаме шоуто. Циркът се казваше " Приключение" и наистина си беше такова.