ТИАНА

Котката

        От три дни една сива котка идва в двора ни и кучето ми лае по нея. Опитахме се с какво ли не да я прогоним но нищо не се получаваше, тя отново и отново идваше и кучето ми лаеше пак и пак. На всички в къщата ни омръзна да слушаме лая на Флъпи. Наложи се да взема  нещата в мой ръце.

   Един ден докато мама и тате имаха работа и не ме гледаха, аз излязох навън заедно с Флъпи. Скрихме се зад един храст и чакахме котката. Тя се появи. Флъпи не я видя защото беше зает да копае дупка, когато котката се приближи до храста аз скочих и започнах да я гоня из двора. Беше много бърза, а аз два пъти паднах в една и съща локва кал докато я гонех. И стана по- зле. Флъпи я видя, тръгна да я гони и ме събори поне три пъти на земята, защото той не внимава с предметите или хората около него когато гони нещо. Така и не успяхме да я хванем. Трябваше да вляза вътре защото мама ме извика за обяд. Когато влязох  мама се изплаши от вида ми и  каза:

– Ооох, Тиана какво си правила!

- Едни неща. - отговорих аз.

- Добре няма значение. - каза мама, изми ме и започнахме да ядем.

 Когато се наядохме вече бях измислила нов план за залавяне на котката. Взех един кашон и въже и помолих тате да го завърже за дървото. Разбира се, той ме попита защо  а аз му отвърнах че ще си играя на космически кораб. Той повярва. За капана който бях измислила ми трябваше кашон, въже, малка пръчка и нещо което котките ядът, затова взех от шунката в хладилника. Направих капана, за по- сигурно оставих Флъпи вътре и отново се скрих зад храста. Котката отново се появи, започна да души около кашона но за жалост кихнах и тя избяга. След това отново се върна и тъкмо  когато влезе в кашона аз дръпнах въжето и той се захлупи върху котката. Затиснах кашона с камък и отидох да кажа на мама и тате, взехме котката и я закарахме в приюта. На връщане към дома ядохме сладолед, мама и тате ме поздравиха за постъпката ми. Когато се прибрахме тъкмо слизах от колата и мама ме попита:

- Ааа,Тиана, сигурна ли си че си заловила правилната котка?

Аз погледнах към двора и там имаше котака, и извиках ядосано:

- ННННЕЕЕЕЕЕЕ!