ТИАНА

Бавачката се завръща

       Днес, за жалост, бавачката ми Памела ще идва да ме гледа. За това си бях приготвила някои неща, като водни балони, случай че ме ядоса.

   Беше петък, мама и тате щяха да бъдат целия ден на работа и за това извикаха бавачката. Мама ме събуди по-рано, веднага щом закусих Памела дойде. Мама и тате тъкмо излизаха за работа, поздравиха се и Памела влезе вътре:

- Здравей, Тиана! - каза тя усмихнато, но отвътре не беше толкова радостна.

- Здравей, како Пами! - казах аз с изкуствена усмивка.

 Тя седна на дивана в дневната и започна да гледа телевизия. Аз отидох при нея, и седнах на дивана, видях че има нов телефон и й казах:

- Хубав телефон.

- Благодаря. - каза ми тя и дръпна телефона към себе си.

Чудех се какво да правя и отидох да играя в стаята си. По едно време чух Памела да се кара на някого. Слязох долу и видях че тя се кара на Флъпи, защото й бил нагризал обувките, стараем се да го отучим от това, но все пак, браво на него. Когато видях тя да се кара на Флъпи й казах с намръщени вежди:

- Не се карай на Флъпи!

- Да не се карам ли? Та той ми нагриза обувките. - отвърна ми тя ядосано.

- И какво? Ще си купиш нови. - казах й аз, отново с набръчкани вежди.

  Памела погледна към Флъпи, вдигна го, остави го навън и каза:

- Ще стои навън до когато аз реша.

 Това ме ядоса, май вече беше време за водните балони но имах по-добър план. Попитах Памела дали може да изляза да си играя с Флъпи, тя каза че може но без да го вкарваме вътре. Когато излязох навън, Взех Флъпи и извиках Памела. Тя излезе от задната врата, аз бързо изтичах, влязох през предната врата, и  заключих предната и задната врата. Отидох в кухнята и взех сладкото и една лъжица, явно беше излязла боса, затова отидох при обувките й и сложих по една лъжица сладко от сливи в тях . Беше си оставила телефона на дивана, взех го и го сложих под дивана. Отидох в банята, където бяха балоните пълни с вода, взех няколко и отидох в моята стая. Застанах на прозореца, от който се вижда двора, и ги пуснах, само опръсках Памела, пробвах пак и я уцелих по рамото, беше забавно. Но тя си носеше ключ от предната врата, който мама й беше дала, влезе вътре и каза че ще разкаже всичко на майка ми, а аз и отвърнах че тя вярва повече на мен, и ако не иска да си изгуби работата няма да й казва, тя се съгласи. Тя видя че телефонът й го няма, но все едно знаеше къде съм го скрила и погледна под дивана. Мама й беше казала да стои до пет часа след обяд, явно беше станало толкова и тя тръгна да си ходи, отиде при обувките си, аз  бързо изтичах в стаята си, за да не ме хване. Явно беше обула обувките си и извика:

- Какво? ИИИИИЛЛЛЛЛ!

Аз се спуках от смях.