ТИАНА

Войната

         Минаха се две седмици от Великден, и да не повярвате с приятелите ми не сме се събирали да играем в "Нашият парк" .

  Разбрахме се да играем днес след обяд. Днес ме кара тате, защото мама е поканила приятелки вкъщи, не правят нищо освен да обсъждат съседите си, какво са посадили в градината, съпрузите си и да пият кафе. Скуууукаа. Затова аз исках да отида да си играя в парка ни.

     Когато пристигнахме там видях, че приятелите ми седят нацупени на една пейка. Слязох от колата, дори не казах "чао" на тате, веднага отидох при тях. Попитах Маргарет какво става, тя посочи без да казва нищо, аз погледнах на там, на където сочеше и видях онова досадно, съседско момче - Джон... Джордж... Джим... Джери казваше се Джери, да играе на катерушките с приятелите си. Намусих се така сякаш съм изяла кисел бонбон. Те бяха също като нас - осем, четири момичета и четири момчета. Едно момиче с черна коса и тъмно-зелена рокличка ме издразни още щом я видях, когато ни видяха те извикаха, или по точно Джери:

- Хей! Какво правите в парка ни?!

- Вашият парк?!  Мисля че нещо си се объркал, това е нашият парк приятел. - изсъска Алън.

- Да! Първи ние го го открихме. - казва Джини.

- Точно така! - съгласяваме се всички.

- Нямаше ви, когато дойдохме. - отговаря остроумно Джери.

- Ще видиш кой няма да го има след малко. - заплаши го Алън, нави ръкавите си и тръгна към Джери. Ние го спряхме.

     След още малко заплахи и караници се разбрахме утре по същото време да направим война, а под война разбирайте народна топка, и който победи паркът ще бъде негов. Когато се прибрах приятелките на мама си бяха тръгнали, тя ме попита как е минала играта, аз й казах "горе-долу" и се качих в стаята си.

                                                                                  ***                                                               

    В парка сме... всичките. Те ни гледаха накриво, а ние още по-накриво, онова момиче, което ме дразнеше ми каза че съм страхливка, не знам защо, но явно е искала да си навлече проблеми. Хвърлих се върху нея и я оскубах здравата, и почти съм сигурна, че я ухапах. След малко започнахме играта, топките хвърчаха навсякъде.

    Останахме само Джери и аз.

- Паркът ще бъде наш. - казва самодоволно той.

- Ще видим. - отвръщам аз, заплашвам го - Ще те размажа.

 Двамата се отдръпнахме бързо назад. Той имаше пет топки и аз също, започнахме да се целим - не се улучихме. Остана ни само по една топка и на двамата, хвърлихме ги едновременно, но нито един не уцели другия. Мислех си че ще направим още една игра но изведнъж зад Джери се чу " Пум", топката, която аз хвърлих се удари от дърво, полетя към Джери и "Прас!" паркът отново си е наш.

- Урааа! - извикахме аз и приятелите ми.

- Чакай, това не се брои. - каза злобно момичето с тъмно-зелената рокля.

- Него го удари топката на Тиана, така че се брои. - обясни Том.

 Момичето с тъмно-зелената рокля тръгна да казва нещо, аз направих крачка към нея и тя се скри зад едно момче.

   Джери и приятелите му си тръгнаха сърдити, а ние празнувахме за победата ни.