ТИАНА

Ден за чистене

 - Тиана!

- Дааа!

- Днес ще чистим цялата къща. Ти какво правиш? - попита ме мама, сложила ръце на хълбоци.

- Ъъъ... да, да помня. - отговорих аз докато се излежавах на дивана и гледах телевизия.

- Щом помниш, хайде ставай! - аз станах от дивана пъшкайки.

     Бяхме в моята стая. Мама беше взела два големи плика и каза:

- Така, ти ще си събереш счупените играчки и тези с, които вече не играеш. Ясно? - аз кимнах, мама излезе от стаята ми и аз започнах да събирам.

***

  Пликът с счупените играчки беше пълен, но този, който трябваше да напълня с играчките,  с които вече не си играя беше напълно празен. Мама дойде, погледна пълния плик, поогледа се и след това попита:

- Ами другият?

- Ами мамо - почесах се за главата и продължих - оказа се че си играя с всички.

- Явно аз ще се оправя с това. - мама посегна към една играчка на лилав трол и тръгна да я слага в празния чувал.

- Не тази, играя си с Дебелия лилавняк. - казах аз и взех играчката от ръцете й.

- Добре... ами тази? -  тя взе една кукла без едно око, която аз бях надраскала с зелен

флумастер на лицето за да прилича на зомби.

- Не става.

- Тиана никога не съм те виждала да си играеш с нея, дори никога не съм я виждала.

- Ами дааа... тя е зомби, те за заровени под земята, разбира се че не си я виждала.

- Тази?

- В никакъв случай. - отговорих клатейки глава. - Не давам Къдравата Изи.

 Мама въздъхна и каза:

- Добре, явно няма играчки, с които да не си играеш. Тогава изхвърли счупените, можеш ли? - кимнах, мама излезе от стаята, хванах чувала и тръгнах да го вдигам но беше тежък, тогава си помислих "Не толкова тежък, за да не мине през прозореца". Взех чувала и го хвърлих през прозореца, няма да се занимавам да го мъкна по стълбите. Чувалът падна с такъв трясък, че чак Флъпи започна да лае. Мама дойде веднага.

- Какво стана!?

- Ъъъм... изпуснах чувала през прозореца.

- Как така си изпуснала... Ох, хайде ходим отвън да съберем играчките.

 Отидохме навън и тръгнахме да събираме играчките, когато нещо се размърда в тях. Изскочи един енот, мама така се изплаши че чак извика, аз се смях.

- Това не помня да съм го слагала. - казах аз докато се смях.

Флъпи подгони енота, беше дълго преследване, кучето ми изплаши енота и той избяга в двора на госпожа Финкълхаймър, тя така изпищя и аз започнах да се смея още повече.

  Събрахме играчките и мама ме наказа за това хвърлих чувала от прозореца.