ТИАНА

Ден в градината

     Днес аз и мама прекарахме почти целият ден в градината. Защото мама садеше цветя, а аз обичам да й помагам.

 Първо закусихме, а след това излязохме навън. Мама си беше взела инструментите за садене и цветята които ще пресажда, рози, гербери и хризантеми. След като излязохме мама си избра място за садене. Тя ми каза да си играя но аз й отказах. Мама тръгна да сади първо хризантемите, знам че като ги насади ги полива с вода, затова взех малка кофичка от моите играчки, налях вода от вътре и излязох навън. Запътих се към мама, ходех бързо, спънах се  и без да исках полях мама с вода. Тя въздъхна, обърна се към мен и ми каза:

- Тия, какво ще кажеш да си поиграеш.

- Добре! - казах аз радостно и извиках Флъпи. Той се втурна да бяга към мен, беше малко пораснал и натежал, когато скочи върху мен  ме събори на земята и започна да ме ближе. Мама за жалост ме видя и ми се скара:

- Тиана! Не се въргаляй по земята, знаеш колко твой дрехи съм изпрала поради тази причина.

Аз взех тежкият Флъпи и седнахме на хамака, закачен на две дървета в двора ни. Мама влезе до вътре, вече беше насадила хризантемите, при тях имаше катерица а Флъпи мрази катерици, изскочи от хамака(не изскочи а падна) и тръгна да гони я лаейки. Той погази хризантемите на мама, трябваше да направя нещо, за това бързо изтичах до вътре, мама явно не беше в кухнята и взех много сламки за сок и ножица. Бързо изтичах навън и започнах да режа сламки и да мушкам стеблата на цветята в сламките. Стана, стеблата стояха прави. Чух че мама идваше, набързо мушнах последните сламки и бързо изтичах на хамака. Тя отиде при цветята и ме попита:

- Ааа, Тияна  какво е това?

- Кое по точно? - казах аз усмихвайки се.

- Тези сламки по хризантемите, какво правят тук? - пита ме мама ядосано.

- Флъпи гонеше катерица, мина през цветята и ги счупи, аз взех сламки и ги сложих за да цветята да се изправят. - казах аз много бързо но мама ме разбра, дойде при мен, целуна ме по челото и ми каза:

- Малката ми градинарка. - каза ма  усмихнато.

 Тя се върна към саденето а аз към Флъпи. По едно време погледнах към мама и тя беше сбръчкала вежди и държеше нещо но не видях какво, след малко ме извика:

- Аа, Тияна? Какъв е този телефон? Беше заровен в земята, знаеш ли нещо?

Аз знаех за какво ми говори, но й отвърнах:

- Ааа, не нямам си на представа за какъв телефон ми говориш.

        ( Обаче си мисля че вие се досещате за кой телефон става на въпрос. )

                                                                  :3