ТИАНА

Наваля сняг

   Цяло нощ седях и гледах как вали сняг. Представях си как утре ще играя навън.

   Днес е утре. Странно, защото днес е днес но все едно. Мама ме облече с дебели дрехи, защото щях да играя навън. Памела дойде, мама тъкмо тръгваше за работа.

   Аз излязох навън и започнах да се радвам на снега, на Флъпи му беше странно, защото това беше първият му сняг, но когато свикна започна да се радва като мен. С него направихме голям снежен човек, беше много хубав, но му липсваше нос. Влязох до кухнята и взех морков от хладилника, но както винаги Памела е там където не трябва и взе моркова от ръцете ми. Чудех се какво ще сложа за нос на снежния човек, нищо не ми хрумваше, затова взех кутия с шоколадови бисквити и започнах да ям, понякога ми хрумват добри идеи докато ям.

     След случката със заровения телефон Памела вече си носи чантата с нея. Докато ядох бисквити в кухнята, тя дойде и каза че и тя ще си вземе нещо за ядене. Остави чантата на масата, от нея се подаваше несесер, а от несесера червило, и тогава ми хрумна, защо да не гримирам снежния човек, има право да бъде хубав. Докато Памела ровеше в хладилника, аз тихичко взех несесера й с гримовете и излязох навън. В него имаше какви ли не гримове, дори неща, на които не знам имената. Взех първо червилото,  малко беше трудно да рисувам върху сняг, но се справих.

    След това взех сенките, сложих му и изкуствени мигли, снежният човек стана много хубав, на за съжаление Памела ме видя и веднага хукна към мен. Когато стигна при мен и ме попита защо съм взела гримовете й, аз просто хвърлих несесерът в лицето й и избягах. Тръгнах към задния двор, където бях приготвила много снежни топки, понеже приятелите ми щяха да идват да си играем. Когато отидох отзад приятелите ми тъкмо идваха. Аз бързо ги извиках, скрихме се зад една голяма купчина сняг и им казах че когато Памела дойде ще я целим с топки. Когато тя дойде аз се надигнах иззад купчината сняг и извиках " АААТТАКААА" , всички се показаха и Памела се вцепени, тръгна да бяга, но вече бяхме започнали да я целим. Тя си влезе вътре, ядосана разбира се, а аз и приятелите ми останахме да си играем.

    Приятелите ми си тръгнаха малко преди мама да се прибере, явно беше станало пет часа и Памела си беше тръгнала. Извиках мама в двора за да види хубавият ми снежен човек. Когато видя снежният човек тя сбръчка вежди.

- Ъъъъъ..

- С Памела направихме снежен човек и го разкрасихме. - казах доволно аз.

- Но с кои гри...

- Гримирахме го с нейните гримове. - прекъснах мама.

- Ъъъъ, да хубаво се е получил, сега да влезем вътре на топло.

    Мисля че на мама снежният човек й е харесал, щом остана без думи. Влязохме вътре и се сетих " Хубаво, гримирах снежния човек, а нос? " , и се плеснах по челото.