ТИАНА

Игра с приятели

    Всяка събота отивам да играя в един изоставен парк с моите приятели, наричаме го "Нашият парк ", защото само ние играем там, той е изоставен но е много красив, има много дървета, в които да играем на криеница, има си малко езерце, също така има много забавни неща които можеш да правиш в него, като да си направиш кула от изхвърлените кашони или да влезеш в старата кола оставена там и да се правиш на таксиджия. Та, всяка събота сутрин мама ме кара в "Нашият парк". Закусихме и тръгнахме, когато пристигнахме при парка мама ме целуна по челото и ми каза да внимавам, моите приятели вече бяха там. Аз слязох от колата и тичайки отидох при тях с раница на гърба, в която имаше разни играчки. Ние сме четири момичета и четири момчета, момичетата сме аз, близначките Джини и Джени, които са с оранжево-червена коса и сини очи, много обичат да танцуват и Маргарет, която е с руса коса и кафяви очи и си пада по котки. Момчетата са Грегари, с кафява коса, зелени очи и също като мен обича кучета, Бюфърт, черна коса и кафяви очи, много обича да яде, за това е пълничък, сигурно любимото му хоби е да яде, Том, който е с черна коса и кафяви очи, винаги се хвали че е добър в футбола и Алън, с руса коса и зелени очи, той си пада малко побойник.

- Здравите, приятели!  - поздравих ги аз радостно, много обичам да идвам в "Нашият парк".

- Здравей, Тиа! - поздравиха ме и моите приятели.

- Е, какво ще правим сега? - попита Бюфърт ядейки сандвича си, беше донесъл цяла раница със закуски.

- Ами, например футбол? - предложи Том, като спомена че е много добър в тази игра, но все пак ние се съгласихме. започнахме игра , момчета срещу момичета, но Бюфърд все още си седеше на пейката и ядеше сандвича си.

- Няма ли да дойдеш? - попита Том, докато си тупкаше топката.

- Не няма да дойда, сега ям. - отвърна му Бюфърт с пълна уста.

- Тогава, трябва да махнете един играч! -  каза Грегари на момичетата.

Ние малко се скарахме с момчетата за махането на играч, най-накрая от отбора на момичетата  останахме само аз и Маргарет, от отбора на момчетата Том и Грегари. Преди да започнем игра Том ни каза че ще ни пусне два три гола, защото сме момичета, аз никого няма да щадя. Започнахме да играем, аз и Том се затичахме към топката, която беше на средата на игрището, аз знам как да взема топката, защото всяка вечер гледам мачове с тате, знам няколко хитринки, които той ми показа. Когато с Том наближихме топката аз го спънах и той падна в калта, всички се засмяха и така вкарах първият ни гол, но Том не бе доволен:

- Хей, какво....

- Играем без правила помниш ли? - казах аз радвайки се че вкарах гол. Още в началото когато открихме парка казахме че игрите са без правила, за по забавно.

  Започна втора игра, за нещастие на Бюфърт го нападна ядосана катерица, казахме му да не носи закуски, той побягна из парка, аз бях взела пръчка и го гонех, опитвах се да ударя катерицата, но ударих Бюфърд, няколко пъти, аз се спрях а той продължи да тича, беше толкова смешно че щях да се пукна. Бюфърт се върна намусен и изподран, не бе успял да спаси сандвича, когато идваше към нас настъпи кучешко ако, след това се затича към езерото да си измие обувката. След като изми обувката си  видя че чантата му е нападната от катерици, той се затича към нея за да изгони катериците, те избягаха но след това се появиха гъски и подгониха Бюфърт, ние все още се смяхме, той побягна с писъци, Джени го предупреди сеейки се:

- Хаха, Бюфърт, хах, внимавай, хахаха!

Бюфърт наближаваше езерото, затова Джени го предупреди, но беше късно, той цопна във водата, ние се засмяхме още повече. Той дойде при нас мокър и намръщен, родителите ни вече идваха и събрахме нещата си. Когато родителите ни дойдоха ние се затичахме към колите подхилквайки се, освен Бюфърт.