Ice Princess /Ледена принцеса

1

Бях на кораб. Голям,от черно дърво,плаващ към голяма каменна порта,която не знаех дали ще се отвори. Видях и още една отстрани. По малка. Но тя се отвори? Един по малък кораб мина през нея. Нямаше да ризкувам. Изпитвах страх към голямата стена,може би защото имаше толкова стражи ,колкото не бях виждала преди. Бяха в черно,черни брони и изящни шлемове ,изработени до най малката подробност. Бяха страховити големи мъже по цялата дължина на тъпата стена.
Страх. Те всяваха страх.
Не издържах.
Напрежение.
Няма да умра.
Скочих.
Водата беше адски студена. Чу се вик.
-Човек зад борда!
И другите ме видяха.
-Принцесата е зад борда!
Принцеса?
Последните години ми се губят освен частта ,когато те ме спасиха и ми казаха да дойда с тях. Тогава усещах сигурност. Но това тук..
Стената беше все едно в сърцето ми. Не можех да я издържа.
Заплувах към по малката. Ама че студ! Замръзвах.
За бога!
Имало три врати!!
Как ще мина. Не!
Видях една момиче,което ми подаде ръка.
-Идвай!
Тя ме издърпа.

Минах. И бях жива?
Тя ме качи в една малка лодка.
Това място какво беше?
Един дълъг канал,покрай който имаше абсуртно много къщи,които се простираха и по склоновете нагоре. В дъното имаше нещо,подобно на дворец.
Треперех.
Момичето ме зави с едно топло одеало.
-Кккъде съм?
-На сигурно. Не знам защо са те бутнали през борда,но тук е безопасно. Това е крепостта на Талола. Тя ни пази.
Огледах. Наистина това беше уникална ледена крепост. Отвсякъде имаше високи ледени образования,които стигаха до небето. Доста високо.
Спокойствие. Вече не се боях. Нямаше го страха. Имаше я сигурността. Лед. Това е. Огледах водата. В нея плуваха ледени късове,които бяха разчупени от ръбовете на лодката.
-Това беше войнишки кораб на Спаркър.
-Спаркър?
-Кралят на онази страна отвъд стената. Ние се намираме на около два километра от нея.
Два киловетра?! Изглеждаше толкова близо,толкова голяма,толкова...страховита. При спомена ми за нея се разтреперих. Не ми беше студено вече. Вече не. Но се сещах за тази стена. Споменът ще ме преследва.
Стигнахме края на канала.
Уау.
Леден разкош.
Издигаше се по високо от всяка постройка ,която бях виждала. Ледът беше чист,непокътнат ,а дворецът бе с остри ръбове,от които излизаха ледени скулптури.
Убийствена красота.
Корабът влезе през едни огромни ледени късове,подобни на врати,в едно вътрешно езеро,където акостира.
Това беше най голямата зала,която бях виждала!
Имаше две изящни красиви кристални стълбища,по които се стигаше явно до горните етажи.
Или бяха просто за украса.
Между тях имаше голяма ледена скулптура на жена,облечена в дълга и пищна рокля,а косата и беше разпиляна във въздуха. Едната и ръка беше с разперени пръсти към езерото,право към нас. Лицето и гледаше с убийствен леден поглед. Не беше само защото скулптурата е от лед.
-Това е Талола.
Една жена бавно слезе по едното стълбище. Роклята и се влачеше доста зад нея,а ръкавиците, които носеше,бяха от много ситна мрежа.
-Какво имаме тук?
-Един войнишки кораб я изхвърли през борда. Явно са я намерили някъде изоставена и са решили да я доведат тук.
-Аха. Любопитно.
Жената говореше с леден тон,твърд,женствено могъщ. Вече нямаше да се страхувам само от стената.
-Е свалете я от това корито!
Отидох при нея.
-Ела,дете. Тук си в безопасност.
Дете?! Тя не изглеждаше да е на повече от двайсет години. Имахме само три години разлика?
Тя отвори едни привидно тежки ледени врати толкова лесно,все едно бяха от плат,който просто махна от пътя си. Вътре стаята беше топла,с каменна камина,а в средата имаше един голям мек и плътен килим,на който едно малко дете си играеше.
-Марко това е нашата гостенка...ъ?
И аз не си знам името,скъпа.
Някаква неловка тишина.
-Приятно ми е,Алек.
Една момче дойде и се здрависа с мен. Имаше катранено черна коса,права,спускащ се свободно един измъкнал се кичур от опашката му. Имаше бистри сини очи. Беше високо момче. Толкова високо,че вече се чувствах като джудже сред тях двамата.
-Това е дясната ми ръка,а това там на килима е племенника ми.
-Приятно ми е! Аз съм Марко.
-И на мен!
-Сестра ми умря,когато се преместихме тук. След като Кралят ни изгони, нас и всички хора ,които видя тук,ние се установихме на това място и основахме свой собствен град,където да живеем.
Не разпитвах за подробности защо са тук. А тя ми разказа историята..
Нещо криеше.
Или просто лъжеше.
Тя бавно се доближи до момчето на пода,а роклята зад нея шумолеше толкова зловещо. Огледах я. Косата и беше бяла,вързана на стегнат кок,с гладка бяла кожа и дълги кристални обеци.
-Алек може ли да съпроводиш нашата гостенка до стаята и?
-Да,Ваше Величество.
Ваше Величество...