Ice Princess /Ледена принцеса

13

Вече мога да дишам нормално.
Усещах как нещо в мен се надига. Имах сили,имах силата,чувствах я.
Трябва само да я призова.

Но не мога.
Нещо ме спира,нещо отново започва да ме задушава,когато си помисля за способностите си.
Заради мен сега Алек кой знае какви неща преживява.
Какви ли е преживял вече.
А аз стоя тук.
И нищо не мога да направя.

Какво ли ще сторят като разберат,че съм наследница на Виктория?
Как ли ще реагират?
Какво ли ще се случи ?
Ще ме убият ли? Или по лошо.
Нямах представа,но знаех,че Талола ще ви причини нещо ужасно.

Ами баща ми?
Кой ли е баща ми тогава? Едно знаех,не е Спаркър,но кой?!
Ужасно съм любопитна,искам да разбера.
Умирам да разбера!
Най вероятно майка ти ще ти помогне да избягаш. Винаги те е пазела.
Ама направо. Тя толкова много ме обича! Най грижовната майка на света!
Без сърказъм моля.

-Можеш най добре пет неща.Първо,да използваш лошия си език и сарказма си...
Изпуфтях.
-Не ме прекъснай!
-Добре де.
-Второ, да се преобразяваш,трето ,да контролираш и създаваш лед с черна тъкан...
-Добре. Това и аз го знам?
-Ако ме прекъснеш още веднъж ще те изгоня от стаята си.
-Оф добре.
-Четвърто,можеш да телепортираш както себе си,така и предмети. Затова Рич има тази способност. Каквато способност имаш ти,такава и той.
-Аха.
-И пето...мх...
Тя въздъхна. Какво значеше това?!
-Можеш да влизаш в мислите на хората и така да ги контролираш.
-А стига бе!
-Да. Но засега няма да те уча как да контролираш чуждите тела. Ще наблегна на телепортирането.
-Добре.

Спомени.
Онзи ден беше първия ми урок по телепортиране. Вече го бях усвоила и можех спокойно да боравя с тази сила.
Но..вчера се опитах да надникна в ума на Талола и на Оливия.
И успях?!

Дали са усетили нещо?
Едва ли.
Или ако са щяха поне малко да покажат стъписани гримаси.
Поне от държанието на Елиза,когато ми каза за тази сила,ми се струва,че способността ми е нещо много мощно.
Осъзнавам го.
Осъзнавам какво мога да причиня на някого.

Но явно не я контролирам толкова добре ,защото не успях кой зная какво да разбера от техните умове.
Но за мен това ,което научих, ми е достатъчно.
Мисля.
Поне знам,че ще искат да ми причинят онова наказание,на което са подложили Виктория и децата и.
За щастие внуците и са живи.