Ice Princess /Ледена принцеса

17

Реших да запиша всичко,което знам,за да мога да си го изасня.
Поне малко.
Затова започнах да търся.

Ама че боклуци има тук!
Нe намерих абсолютно нищо. Нито химикал или молив,нито някаква тетрадка или дори хвърчащ лист!
Отново се изнервих.

Тогава се сетих какво ми каза Рич.
Тя е по спокойна,а ти по импулсивна.

Ето това си беше наистина голяма разлика. Както и да е. Седнах на леглото и огледах стаята си отново.
Бях извадила всичките кутии изпод леглото,бях претършувала чекмеджетата ,но така и не бях забелязала един малък гардероб в дъното на стаята.
Или поне мислех,че е малък,но когато отворих вратата...

Уау.
Вратата беше малка,самия гардероб беше ужасно малък,не знаех дали въобще би събрал дори и пет рокли.
Но тататък ставаше все по голям, и по голям,и по голям...

Бях седнала на един диван посредата на една огромна зала,която бе на три етажа,по които се виждаха множество кутии с обувки и закачалки. Всъщност те бяха на някакви въжета,а не на метални прътове,както обикновено.

Това беше странно...
-Добър ден,Принцесо!
Някой мега яко ми изкара ангелите,че буквално паднах назад от дивана.
-Ама какво...
-О,извинете ме. Уплаших ли ви?
Едно момиче,на не повече от двадесет и пет години,ми подаде ръка ,за да се изправя.
-А вие сте...
-О,аз съм вашата лична шивачка. Кралят каза,че трябвало да ви приготвим за утрешния прием и се заех да разглеждам какво имате в дрешника. Но не виждам нищо подходящо. Всичко тук е старо,боклук!

Тя започна май да се вживява прекалено много,защото размахваше ръцете си и търчеше ту до едното стълбище,ту до другото. Но винаги се връщаше. Забелязах ,че има три стълбища,да се стигне до етажите с дрехи.
-Ама защо имам толкова много дрехи?
-Ами,защото нямахте особено какво да правите предполагам. Нямахте задължения и просто пиуууу пиууу...

А това какво беше?!
Тя изчезна. Затича се в една посока ,после в друга и изчедна.
-Оле боже.
Въздъхнах и започнах да оглеждам отново мястото. Нямаше ли нещо по нормално като за парти?
-Трябва ми нещо като за парти,не бал. Нещо удобно.
Седнах на дивана и заогледах.

Тогава едно въже се плъзна покрай мен и направи кръг около дивана. Това вече беше странно.
Мега странно.

Ааа!!!
Ясно. Това е пробна! А дрехите играят ролята на нещо като перде.
Взех една пола до краката,мразя поли,но ми хареса шарката и кройката и. Беше шарена,на пъстри и красиви цветя,но фонът бе бял.
Не знаех какво да обуя и нямах представа къде да търся.
Взех една бяла обикновена тениска и се отправих къв първото стълбище.