Ice Princess /Ледена принцеса

10

Вълшебна вечер,която свърши прекрасно.
Бях избягала от ледения затвор на Талола и бях вече почти свободна.
Събудих се и потърках очи,но не видях Алек наоколо. Нямаше го в стаята.
Господи ами ако го бяха хванали?!

Тръгнах да търча из стаята да търся нещо,което да облека навън.
Чу се как ключалката се завъртя и влезе една фигура на човек с черно наметало.
Когато махна качулката го познах.
Буквално изтичах и го прегърнах ,а той стоеше като вцепенен и малко по бавно се осъзна.
-Какво? Помисли ,че няма да се върна?
-Не. Помислих,че са те отвлекли.
Той прокара пръсти през косата ми и ми подаде един дебел кожух.
-Няма да си личи коя си. Хайде! Има празник днес!
-Какъвто е?
Той просто ме дръпна навън в мига,в който облякох дрехата.

Водеше ме нанякъде,не знаех накъде.
-Къде ме водиш?!
Не ми отговори.
Тогава аз дръпнах ръката си от неговата и се заковах на място.
-Няма да мръдна,докато не ми кажеш!
-Изненада е.
Той отново ме хвана за ръката и ме дръпна зад един ъгъл. Имаше една малка дупка в земята,явно водеща до канализацията.
Той ми я показа и клекна до нея.
-Няма да вляза там!!!
-Хах,спокойно! Това са тайни тунели,не тръбите на града.

Протегна ръка към мен и аз я улових без капка колебание.
Вярвах му.
Бях и любопитна.
Затова просто я поех и той ме дръпна надолу.

Не смърдеше,даже беше чисто,той ме дръпна на дясно и тръгнахме да вървим по тунелите.
Изведнъж нещо ми блесна и видях една ярка светлина.
Едно момче се доближи до мен и протегна ръката си. На пръста му се образува пламъче и аз се отдръпнах стресната.
Алек само се изхили.
-Това е пирокинеза.
Още оглеждах пламъчето на пръста му,което разрастна в цяла огнена топка в дланта му.
-Аз съм Жан. Приятно ми е,принцесо!
Той протегна дясната си ръка,като пламъка в лявата все още стоеше цял.
За миг спрях да се страхувам,фокусирах се върху него и бам!
Успях!
Огънят изчезна.
Жан дръпна ръката си и ме погледна учуден.
Аз се изсмях. Звукът изкънтя вэв високия тунел.
Не. Вече не бяхме в тунелите,а в някаква... зала?
-Спокойно.
Цракнах с пръсти и пламъчето се появи отново.
Бях го телепортирала ...и аз не знам къде. Но успях да го върна!
Жан се усмихна и Алек ме дръпна по навътре.

-Защо всички ме гледат странно?
-Знаят,че си принцесата.
-Ама как тук има пирокинеза?! Нали само ледът е сила в тази страна?!
-Глупости! Жан е единствен тук. Всъщност...това е лагер на Изгонените сили. Тук има различни хора от различни народи с различни сили. Тази крепост на Талола се е явила като крепост ,в която прокудените могат да останат.
-Значи Жан е чак от...
-Да. Изгонили са го,защото подпалил гората.
Избухнах в смях.
Алек спря и заби поглед в очите ми.
-Извинявай! Аз просто...
Отново избухнах в смях.
Когато се успокоих, поясних:
-Аз запалих цял дворец,а него са го изгонили ,защото подпалил гората?!
Отново ми стана смешно.
Алек просто добави спокойно.
-Ти беше вътре.
И това ме закова на място. Гледах го в очите замръзнала ,не можах да помръдна.
-Ккакво?!
-Бяхте нещо като гаджета с Жан. Просто те развеждал в гората и ти показвал пламъка си ,там какви способности имал и дрън дрън...и да. Запалил гората. Но е ти си жива де.
-Да!? И защо са го изгонили?!
-Да. И ти тогава побесня. Тогава се прибра и вдигна скандал на баща си. Ти си единствената ,която имаше смелостта да му се противопостави. На него и на когото и да е било. Повечето мислеха,че е просто безразсъдство ,но ти не се боеше дори и от огъня.