Ice Princess /Ледена принцеса

2

Ама че скука. Просто си стояхме на тъпата маса и зяпахме гостите,а Талола се размотаваше насам натам. Това ли представлява един прием.
Качих се в стаята. Имаше голяма тераса,която гледаше към канала,прокопан навътре от залива. Виждах и големите порти. Какъв шанс имах да мина покрай тези три порти?
Спомних си какво можах да видя ,когато бях там.
Бяха три,това се вижда и оттук,но дали докосваха дъното? Ако да,нямаше шанс да мина. Но ако не... и когато са затворени щях да мина под тях. Имаше разстояние между тях и можех да си поемам въздух. Или пък не? Не знаех. Трябваше да проуча преди да действам.
Съблякох се и отидох да си избера нещо удобно от гардероба,с което да спя.
Набелязах си едни вълнени панталони и една блуза с къс ръкав.
Мушнах се под завивките и заспах.

Сутринта бе красива,защото слънчевите лъчи докоснаха ледените висулки пречупваха светлината. Излязох отново на балкона. Сега водата беше по бистра и се виждаше дъното. Вгледах се в пясъка под трите врати. Мамка му! Докосваха дъното.
Значи трябваше да измисля друг начин.
Талола ми каза,че ще остана в двореца,докато не се установя някъде другаде. За около месец.
Дано за този месец успея да избягам.
Отидох и се облякох в един адски красив черен и удобен гащеризон. Останах по блузата с къс ръкав отдолу.
Излязох от стаята си и се запътих към двете стълбища,където щяхме да се чакаме.
-Нали ще ме развеждаш из двореца. Защо изризаме?
-Ще те развеждам покрай двореца.
-Аха.
Бях се сплела на дебела и дълга черна плитка. Естествено Алек ми върна колиета и сега го носех. Той не възрази.
Минахме през едни тесни улици,но оживени. Много хора бяха насядали по паветата,а в края на улицата един войник без крака просеше. Винаги са ми побивали тръпки от такива хора. Съжалявах ги. Ставаше ми ужасно гадно,когато ги погледна.
-Не ме съжалявай,госпожице. И принцесата няма да съжалява,като разбере,че това е за добра кауза.
Погледнах го. Нали това бях аз? Той видя колието.
-О господи! Ваш...
Наведох се до него. Пуснах в кофичката му две монети.
-Шш. Не съм за тази,за която ме помисли.
-От къде взе това?!
-Не знам. Не помня. И пак казвам,не съм онова момиче.
-Ами?
-Аз съм онова хлапе,което на петнадесетия си рожден ден запали стаята си и разтопи половината замък.
Това беше най ясният ми спомен за рожден ден. Когато бях отмъкнала от някого запалка,бях излязла на терасата и си бях запалила една цигара. Тогава изтървах цигарата и докато се усетя всичко лумна в пламъци.
-О. Е,тогава...
Той ми подаде една кутия с цигари. Знаех ,че съм го виждала някъде, но пък чак толкова да сме били близки,че да помни това..?
Взех я.
-Мерси.
-Но моля ви се!
Станах и дори и нямаше нужда да моля Алек за огънче. Той веднага запали цигарата,която поставих на устните си. Вдишах и издишах дима. Приятно усещане.