5

25 6 0
                                    

Събудих се с настроение за тренировки. С Рая бързо закусихме и отидохме в градината.
-Мислех,че днес няма да тренираш?
Лиса я изгледа подозрително. Вярно. Тя трябваше на скърби за Дъглас,а и никой освен мен,Алек и нея не знаеха за портата. А и Талола,но няма как да не е разбрала.
-Не. Няма да позволя болката да ми пречи.
-Така те искам!
Талола беше зад нас. Тя се усмихна на Марая и после ме видя,че и аз бях в градината.
Изгледа ме странно.
-За морална подкрепа!
Побързах да добавя. Тя се усмихна злокобно и продължи да върви нанякъде.

-Сериозно? Как ще тренираш?
Алек превързваше едната си ръка с бинт ,защото при боят Марая отново го беше победила.
-Да? Трябва да измислиш начин?
Тя стоеше легнала на земята и гледаше към небето. Какво виждаше на него посред бял ден?
-За днес измислих. Отивам да си взема някои неща от стаята,защото вчера съм бързала и не съм успяла.
-Добре. Ами утре?
-Живей за момента.
Намигнах на Алек и Марая се изкиска.
Наистина си бях забравила едни фиби в шкафа.

Почуках.
-Влез.
Когато влязох, я заварих на терасата. Гледала ме е през цялото време?!
-Да. А сега ела. Вече усвои комуникацията през мислите,случайно или не . Сега трябва да продължа да те изграждам като личност и да можеш да се превръщаш в цялата си същност.
-Аха.
Седнах на леглото. Тя влезе в стаята и затвори вратата към балкона.
-И така. След пет дни има бал,на който трябва всички да присъстват. По повод рождения ден на Марко.
Синът и.
-И ти трябва да отидеш,за да не заподозре. Колкото и да ти е неприятно трябва да се правиш на кокетно просто момиче без способности.
-Добре.
-Това е за вбъдеще. А иначе сега искам да ми дадеш един сапун от банята.
Аз станах от леглото ,но тя ме спря. Хвана ме за ръка и ме притегли обратно на леглото.
-Ако исках да отидеш то банята щях да ти кажа направо. Но искам да ми дадеш. Чрез сила.
-Да го преместя?
-Не точно.
-Но аз не мога?!
-Така. Не съм казала да местиш. Можеш най добре пет неща. Първо,да използваш лошия си език и сарказма  си...
Изпуфтях.
-Не ме прекъснай!
-Добре де.
-Второ, да се преобразяваш,трето ,да контролираш и създаваш лед с черна тъкан...
-Добре. Това и аз го знам?
-Ако ме прекъснеш още веднъж ще те изгоня от стаята си.
-Оф добре.
-Четвърто,можеш да телепортираш както себе си,така и предмети. Затова Рич има тази способност. Каквато способност имаш ти,такава и той.
-Аха.
-И пето...мх...
Тя въздъхна. Какво значеше това?!
-Можеш да влизаш в мислите на хората и така да ги контролираш.
-А стига бе!
-Да. Но засега няма да те уча как да контролираш чуждите тела. Ще наблегна на телепортирането.
-Добре.
-Първи урок,трябва да мислиш само за предметът/мястото,трябва да се съсредоточиш изцяло в нещото.
Добре. Изпразних съзнанието си,оставяйки само образът на сапуна.
-Така?
-Така. След това го разгради,после си го представи пред теб,отново сглобен.
Добре. Не е толкова сложно. Разградих го,после си го представих пред мен. Успях! Нещо хлъзгаво и мокро се появи в ръката ми.
-Аз с половин сапун ли ще ше къпя?!
-Оф!
Бях го пресъздала на половина.
-Или като се телепортирваш само главата ти ще се окаже на точното място?
Закопа ме. Гадост!
-Отново.

Ice Princess /Ледена принцесаWhere stories live. Discover now